Добро утро :)

8 05 2013

601687_443571492393983_1767672840_n





Георги Калоянчев

19 12 2012

Лека му пръст…





Невероятни оцелявания

20 02 2012

Човешкото тяло е чудо. То може да понесе много неща. Хората оживяват след губене на крайници, при екстремни температури, дори и след падане от самолет. Колко болка може да понесе човешкото тяло?

Срязан на половина

Когато работиш с железници сигурно знаеш, че може да ти се случи нещо лошо. Може би да си счупиш нещо, да изгубиш крак или ръка, или пък цялата долна част на тялото си!

Това се е случило на Трюман Дънкан, който пада от движещ се влак и бива завлечен под колелата му. Те го разрязали на две през кръста, но той остава жив и в съзнание за да чуе как машината влачи тялото му над 20 метра.

77fatalin

Трюман решава, че да вика като жена нито е мъжествено, нито пък ще му помогне, за това извадил телефона си и набрал 911, докато бил под влака. На спасителите им отнело 45 минути, за да стигнат до него и докато ги чакал се обадил и на семейството си.

Докторите не са сигурни как е успял да оживее, но предполагат, че голямата маса на колелата е попречила на кръвта му да изтече.

Дънкан претърпява 23 операции за 4 месеца преди да бъде изписан от болницата без крака, таз и бъбрек.

Днес Трюман е отново на работа, този път зад бюрото. Казва, че все още може да прави всичко, което е правил и преди – да плува, да играе с децата си и да вика „Майната ти!” на всеки преминаващ влак.

Прострелян… отново… и отново… и отново

Всички сме виждали как Брус Уилис поема куршумите и остава жив. Рапърът 50 Cent е прострелян 9 пъти и оживява. Колко куршума може да поеме човек преди да го обявим за супергерой или зомби?

Какво ще кажете за 19?

67fatalin

Джоузеф Гюзмън е прострелян 19 пъти и оживява. Проблемите му започват през 2006г, когато е на ергенско парти с приятели.

Според Джоузеф, приятелите му си тръгнали от партито четейки цитати от библията и отивали да помагат на бездомните. Според полицията, групата хвърляла коктейли Молотов и влачели голямо оръдие по улицата срещу едно сиропиталище. Истината най-вероятно е някъде по средата.

В крайна сметка полицаите започнали да стрелят. А започнеш ли да стреляш е малко трудно да спреш. 50 изстрела били отправени към Джоузеф. 31 от тях пропуснали целта, но полицията явно е разбрала, че тези, които са успели да го улучат са предостатъчно.

Гюзмън бил закаран в болницата, където лекарите преброили 19 огнестрелни рани. Завеждащият лекар стигнал до заключението, че Джоузеф „най-вероятно изпитвал голяма болка”. Д-р Очевиден, казал и, че червената течност, която бликала от него била „най-вероятно кръв”.

След като установили, че той наистина кървял, лекарите открили 7 куршума, които били още в тялото му. Бил улучен в краката, корема, гърдите, а един куршум раздробил скулата му. Попили от гърдите му литър и половина кръв и след това му били инжекция против тетанус.

Той не само оцелял след стрелбата, но бил достатъчно силен за да го опишат като „буйствен”, докато го карали в болницата – най-вероятно защото лекарите го питали дали го боли.

Улучен от ракета

Ако сте гледали репортажите по новините за войните, сигурно сте забелязали лошите да използват така наречените RPG.

Тези оръжия са предназначени за танкове, джипове и други метални неща. Представете си какво се случва, когато улучат човек.

57fatalin

Чанинг Мос бил в армията, когато конвоят му попаднал в засада. Врагът изстрелял няколко от популярните RPG-та към джипа, в който бил той. Мос усетил, че нещо го е улучило отстрани и когато поглежда вижда, че от тялото му стърчи ракета.

Не позволявали да се евакуират хора с бомби в тях, поради опасността от експлозия, за това командващият офицер казал на хеликоптера, че е само шрапнел.

Когато лекарите в полевата болница видяли, че в него имало цяла ракета, това довело до обичайната паника и викове докато някой най-накрая не влязъл в час и не се опитал да спаси живота му. Това било въпреки решението на армията да го зарежат някъде далеч и да го оставят за накрая. Нищо не те прави по-непопулрен от това да си ходеща бомба.

След по-задълбочен оглед се оказало, че Чанинг е извадил късмет и бойната глава на ракетата не била в тялото му, а само ракетата и детонатора. Вместо голямото експлоадиращо нещо, в него било само малкото такова.

Лекарите най-накрая успели да извадят ракетата, заедно с парчетата дрехи и шрапнели, които са попаднали в тялото му при удара. Учудващо ракетата не била засегнала важни органи.

Огромна дупка… в мозъка

Финис Гейдж работил на железопътна линия. Част от работата му била да пробива дупки в скалите с динамит. Понеже процедурата не била достатъчно опасна, след като се пъхнел динамита в дупката, някой трябвало хубаво да го набие с метален прът.

Нищо чудно, че един ден тази практика предизвикала експлозия. Това изстреляло дългия 1 метър и тежащ 6 килограма прът право в лицето на Финис.

47fatalin

Понякога хората биват промушени от различни обекти, но не улучват важни органи. В случая Финис не бил такъв късметлия, освен ако мислите, че мозъкът не е важен орган. Когато открили пръта на 30 метра от мястото, той бил покрит с парчета кости и мозък.

Понеже медицината тогава не била толкова напреднала, дупката в главата на Финис само била почистена и бинтована, като често гноясвала. Пет месеца след инцидента Финис отново води нормален живот, като изключим голямата дупка в главата му.

Дузина пирони в мозъка

През 2006г. един човек в Орегон изпаднал в депресия, може би защото живеел в Орегон. Решил да сложи край на живота си и от всички възможни начини избрал да се застреля в главата с пистолет за пирони. Според нас е останал много разочарован, когато първият пирон пробива черепа му, а той е все още жив и в Орегон.

37fatalin

Той бил решен да стигне до края и продължавал да натиска спусъка, като човек, който чака асансьора. Накрая в черепа му имало 12 пирона. Не знаем защо е спрял, но сигурно доста боли да си забиваш пирони в главата.

В крайна сметка отишъл в болницата и се оплакал от главоболие. Технически това е вярно.

Пироните били толкова дълбоко в мозъка му, че лекарите не могли да ги видят докато не направили рентгенови снимки. Не само, че имал 12 пирона в глава, но те били и от двете страни. Това значи, че си е сменял ръцете по някое време. Лекарите извадили пироните с клещи и дрелка.

Под водата… за един час

Тялото ви има някои основни нужди: храна, вода, въздух и добра интернет връзка.  От изброените най-важното е въздухът. Без храна можеш да изкараш седмици, а без вода дни, но повечето хора умират, ако останат без въздух повече от 15 минути. Дори хора, които се упражняват да задържат дъха си могат да издържат без да дишат само 11.5 минути.

27fatalin

Мешел Фънк била извадена от водата след като била повече от час под нея. Най-невероятното е, че тя е била само на 2 години, когато това се е случило.

През 1986г. тя си играела близо до потока и пада в него. Откриват я след повече от час без пулс и с температура 18 градуса.

Докторите затоплили кръвта на Мишел и изминават повече от 3 часа преди да засекат пулс. Никой не е сигурен как е оживяла, но един от лекарите смята, че ледената вода е предпазила мозъка от увреждане.

Мишел се възстановила напълно.

Изкълчване… на главата

Думата обезглавяване със сигурност не е нещо, което бихте искали да чуете в диагнозата си. Обикновено говори, че ти се е случило нещо ужасно, като тийнейджърски хорър или френската революция.

17fatalin1

Шанън Малой претърпява катастрофа и когато е закарана в болницата, лекарите откриват, че всяко едно сухожилие и връзка на черепа с гръбначния стълб е скъсано. Главата и се крепяла само на кожа и мускулна тъкан (наричат го „вътрешно обезглавяване”). Гръбначният хирург, който я оперира казва, че никога не е виждал някой да оживява след подобно нещо.

Гръбначният и стълб бил наред и лекарите наместили главата й, което явно не е толкова лесно, понеже на 5 пъти казвала, че усеща как главата и се изплъзва по време на процедурата. Не знаем кое е по-лошо – фактът, че са им трябвали 5 опита, за да го направят както трябва или фактът, че тя е била будна докато са се опитвали.

 

17fatalinj

Доктор Бътър Фингър накрая успява да намерси черепа й и завинтват всичко здраво. Шанън се възстановява и дори не остава парализирана. Страда от някои проблеми с говора и зрението, но пак се отървава леко.

източник: http://iskamdaznam.com





01 февруари- най-масовото убийство на български офицери

1 02 2012

До скоро нямах представа, за това, което се е случило на този ден. Случайно обаче попаднах на една публикация в интернет и се заинтересувах от историята. Вярвам, че ще е интересно и за вас да узнаете.

Прочетете остатъка от публикацията »





Born in 80’s !!!

4 01 2012





Коледа… Подаръци?

17 12 2011

Какво значение има какъв ще е подаръка, щом не е това което си искал?

Какво значение има колко ще е скъп, когато си задоволен материално и всичко, което искаш е нищо свързано с материалните неща?

Какво значение има всичко останало?

……

Коледата отново няма да ми донесе, това за което мечтаех.

Дано пък новата година го направи. Странно е как понякога мечтите се потъпкват и въпреки това човек не спира да мечтае. А може би щеше да е по-добре да е обратното, без мечти няма разочарования…

Хммм… Някога написах, но пак ще повторя- „Когато пръстът сочи рая, глупакът гледа пръста„.





На лов за забележителности

23 09 2010

В неделя направих кратко пътешествие до Котел и Жеравна с баща ми и съпругата му. Никога не съм предполагала, че толкова близо до моето родно градче мога да срещна един такъв незабравим край и да се порадвам на природа и възрожденски къщи, такива каквито срещнах там. Не знам защо, но подобни места ме привличат особено много. Обичам да разглеждам къщи с възрожденска архитектура, особено такива, които се намират в малки селца в балкана. Страхотно отпускащо е да посетиш подобно място, атмосферата е неповторима. Естествено има и снимки:

гр. Котел (19.09.10)

Започнах снимките с нещата, които ме впечатлиха. Това е сградата на Общиа Котел- площадчето е изключително чисто, а храстите са подрязани по много интересен начин. На тази снимка съм хванала и баща ми с жена му, но те не влизат в интериора на града 🙂

Това е музея на Котленските възрожденци. Страшно много време му отделихме, просто защото си заслужава- вътре можете да видите оригинала на Рибния буквар, а също и да посетите гроба на Раковски. Ествествено, снимките вътре бяха забранени, така че имам за публикуване само снимки на самия музей.

Тук съм пред музея, зад мен природата е невероятна

Из улиците на Котел, където можеш да срещнеш търговци, които продават ръчно изработени покривчици, терлички, чантички и всякакви такива (татко пак се е наврял в кадър 🙂 )

Посетихме и църквата на Котел- много е стара, но не е поддържана. Околонея имаше разпръснати пласмасови бутилки и всякакви боклуци, които просто занемаряват снимката ми, така че няма да я публикувам. Няма и да коментирам предходното изречение…

Стига толкова с Котелските снимки, имам още много но просто няма да ми стигне цяла нощ да ги публикувам. Ходихме в още един музей там ама… музей с препарирани животни. Аз лично не толерирам подобен тип неща, но влязох да разгледам от любопитство. Експонатите (горките животинки) бяха явно препарирани някъде около годината на моето раждане и на някой от тях им беше изпаднало къде око, къде крило, къде зъб, къде козина и перушина. Май трябва да го прекръстят музей на ужасите…

По път към Жеравна- пред паметника на Ивайло (като японски туристи сме, всеки снима колкото може и колкото повече- толкова повече). Природа зад гърба ми … невероятно красиво…

Ето и самия паметник

Жеравна…

това всичкото го обиколихме

Тук гледам като ударена, сред многото чешми (със страхотно вкусна и сладка водица) тая беше с копче. Цъкаш и чешмата тръгва, докато се наведеш да си пийнеш- спира 🙂 Това някакъв вид Жеравна-фитнес ще да е 🙂

Ето тука една обикновена чешма пред една необикновена църква- цървквата в Жеравна, много стара, много красива, останах очарована. Тук ме е снимал някой с треперещи ръце (ще да е татко) и съм се размазала малко. От снимката е не от мен ! 🙂

Ето и входа на църквата – ДА СЕ ВИДИ на живо!

Къщата на Йовков- малка е, но пък в нея е живял любимият ми Български автор.

Бившето училище на Жеравна, в което Йовков е учил. По настоящем- художествена галерия. Архитектурата …

На тръгване- една последна снимка

С това мисля да завърша тази тема. Пожелавам на всеки със свободно време и здрав стомах, който да издържа на многобройните завои,  да види на живо забележителностите, които аз видях. Следващия път, живот и здраве, ще се ходи на скални манастири някъде по път към Русе. Следващо включване от мен- надявам се със снимки от там.