Таралежите вече са на 7 години :)

6 12 2013

Хайде честит рожден ден на блогчето ми. Вече на 7 години и още не съм се предала и от време на време публикувам нещо в него (макар и copy-paste). През изминалите 7 години какво ли не ми се случи. То беше влюбване-разлюбване-котки-мишки-мотори-коли… А сега съм една уравновесена дама със страхотен съпруг и невероятно готино детенце. От година на година нещата ми се подреждат все по-добре и по-добре. Пожелавам си и за напред да е така и да имам повечко време за моите странни птици- таралежите 🙂
На всички, които все още влизат тук да четат и не са ме забравили- благодаря!

Advertisements




„Амазонката на Варое“

19 10 2013

amazinkata_image„Най-големият брат на Телец взе българка, по закона който гласи, че ако, сбъркал пиян шатрата си, влезеш в чужда и изненадаш гола жена, си длъжен да се ожениш за нея, ако ще да изглежда като рожба на бухал и сврака. Грозотиите всички до една тепаха по селището сополиви, защото висяха в шатрите си без дрехи, да чакат късмета си. Да бе влязъл в следващата шатра, където имаше хубава вдовица, Винех и Тогай може би нямаше да са по-умни, но поне щяха да приличат на хора. За известно щастие българката се представи на боговете веднага след раждането на момчетата. Заедно с гигантско парче козе месо тя захапа и една оса, озадаченото насекомо я ужили по езика, който се наду и престана да се върти в устата й. Докато умираше от задушаване, мъжете се почесваха по бръснатите глави в изумление, че това вечно мърморещо създание можело за известно макар и кратко време да мълчи. Два месеца старият брат живя в тръпка да не му я върне Тангра, като я види, но главното божество явно е имало по-важни работи.“
Цитат от книгата „Амазонката на Варое“ с автор Боян Биолчев

 

 

 





За мишките и хората

3 10 2013

„Веднъж мишката забелязала, че стопанинът на фермата е сложил капан за мишки. Тя разказала за това на кокошката, овцата и кравата. Но те всичките и отговаряли: „Капанът за мишки е твой проблем, а не наш!“ Малко по-късно в капана се хванала змия – и ухапала жената на фермера. Опитвайки се да я излекуват, сварили на жената супа от кокошката. После заколили овцата, за да нахранят всички, пристигнали да навестят болната. И, накрая, заколили кравата, за да нахранят гостите, дошли на погребението. И през цялото време мишката наблюдавала от дупката си и мислела за нещата, които са чужд проблем, докато не станат твой!“
За мишките и хората – Джон Стайнбек





Eureka / Еврика (сериал)

25 03 2013

Още един добър и изгледан от мен сериал. Първи сезон до към средата го изгледах малко насила, нещо не ми беше особено интересен, но то със всички сериали май е така- трябва си време, за да се навлезе в действието.

Сериала е в 5 сезона и както някъде прочетох , свършва преди да омръзне или да стане досаден за гледане (както вече няколко сериала направиха с непрекъснато бълващи нови сезони, които стават все по-скучни и се превръщат в безкрайни).

Еврика е един забавно-фантастичен сериал, в който щатски полицай попада в града Еврика и бива назначен в последствие за негов шериф. А Еврика е един необикновен град, в който правителството е събрало всички гениални умове, за да творят и измислят нови изобретения. Обаче принципа проба-грешка много пъти довежда до почти непоправими катастрофи не само за града, но и за света, че понякога и за вселената. Ами с две думи- трябва да се гледа! Добър е.

Ето трейлър

И резюме

След края на Втората световна война Айнщайн убеждава президента Хари Труман, че бъдещето е в ръцете на учените, а не на войниците и в резултат е създаден свръх-секретен град, наречен Еврика, където да живеят и творят най-големите мислители на нацията. Създадена е идилична атмосфера за работа и отмора на гениалните учени и техните семейства. Създаден е град, наречен Еврика, който не присъства на никоя карта или поне не на тези без гриф „Строго секретно“. Град, чиито жители са „отговорни“ за всяко по-сериозно откритие в света за последните 50 години.

Но никое общество не може да бъде идеално. След половин век в изолация чисто човешките чувства като несподелена любов, професионална завист, пристрастяване и депресия, изправят живеещите в Еврика всекидневно пред най-различни предизвикателства. Обичайните за всеки друг град проблеми обаче, в комбинация с гениални жители и неограничени ресурси, често водят до катастрофални последствия. Именно тук, където се сблъскват човешките слабости и най-съвременните достижения на науката, започва Еврика.





Георги Калоянчев

19 12 2012

Лека му пръст…





Велика песен!

26 04 2012

Този cover е дори по-добър от оригинала! Влюбих се в песента още щом я чух, а с този вариант я заобичах още повече… Невероятно е какво могат да направят няколко човека с една китара…





Защо?

16 02 2012

Понякога, когато оставам сама,
започва да ме мъчи мисълта,
че живея в клетка без никаква врата.
Не мога да се махна, ни да вдигна ръка,
защото господарят е измислил това –
да стоя натясно срещу порцийка храна.

Друг път превъртяла от ужасен сън,
ставам от леглото и поглеждам навън,
да видя там ли си е всичко,
в комплекта както си стои.
Въздуха, небето, дървета и река
станали са черни, но това е от нощта,
о всичко си е тука – не съм ограбена аз.

Смахнати сме всички, а другите ги няма,
останали са малко и копаят пак.
Искат да прокарат мост над нищетата,
но трудно ще прескочат този мръсен ад.
Смахнати сме всички, а другите ги няма,
останали са малко и копаят пак.
Искат да прокарат мост над нищетата,
но трудно ще прескочат този мръсен ад.

Смахнати сме всички, а другите ги няма,
останали са малко и копаят пак.
Искат да прокарат мост над нищетата,
но трудно ще прескочат този мръсен ад.

Защо трябва да стоим натясно
някъде за порцийка храна….