Из дневника на младия татко

26 09 2013

1 юни

Ура!!! Роди ми се син! Жена ми казва, че е пълно мое копие. Господи, така ли изглеждам?! Трябва да тръгвам, ще празнувам раждането с приятели.

7 юни

Днес сутринта жена ми каза, че е време да спра да празнувам. Спомена нещо за някакъв син и ми даде да подържа някакъв пакет. Даже не си спомням къде го сложих след това.

8 юни

Ура!!! Роди ми се син! Трябва да го отпразнувам с приятели. Но жена ми каза, че първо трябва да изгладя ей тази купчинка ританки.

12 юни

Все още гладя. Чувствам се като Пепеляшка. О, мила фейо, къде си? Ела и ме спаси!

15 юни

Феята дойде и ми донесе още ританки. Човек ще помисли, че го кърмим с бира това дете.

18 юни
На гости ни дойдоха мои роднини. Казаха, че синът ми е пълно мое копие и това трябва да се отпразнува.

24 юни
Дойдоха приятели, пийнаха бира и се повеселиха. За съжаление, не можах да се присъединя към тях, защото къпах бебето.

25 юни
Роднините си тръгнаха. Казаха, че и двамата ми синове приличат на мен, но този вляво – повече.

30 юни
Дойдоха приятелките на жена ми. Взеха ми детето от ръцете, за да му се порадват. Най-накрая малко свобода. Ще отида да погладя. После казаха, че бебето било пълно копие на майка си. Взех си сина. Не стига, че се кикотят глупаво, ами и приказките им идиотски.
5 юли
Докато жена ми ходи до магазина, синът ми се напишка и се разплака. Не посмях да го преобуя. Намерих изход от положението – започнах да го суша със сешоара. Жена ми се върна и ми заши един зад врата. Обидих се – аз се старая, а тя…

9 юли
Купих подарък на сина си. Радиоуправляем модел танк. Засега обаче детето е малко и затова ще си играя сам. Набелязал съм му още подаръци.
15 юли
Учих се да пера бодита. Получи ми се. Жена ми ме похвали и като награда ми позволи да пера и ританките.

19 юли
Снощи бебето спа много лошо. Постоянно се събуждаше и плачеше. Цяла нощ го носихме на ръце. Едва дочаках утрото. Най-накрая отивам на работа. Поне мъничко да си отдъхна.

23 юли
Докато перях, ми дойде една отлична идея. Предложих да прикрепим единия край на маркуча към сина ни, а другия да го пуснем директно в тоалетната и така да пестим от памперси. Жена ми не прие иновацията ми, според мен й стана криво, че не се е сетила първа.

30 юли
Днес учих сина ми да насочва струята. Или още не му се получава, или нарочно ме целеше. Успях ловко да я избегна, обаче жена ми каза, че сам ще си пера пердето. Добре, че още не е забелязала тапетите.

3 август
Според мен синът ми най-накрая усвои основите на точното пишкане – днес успя да уцели котката, и то право в муцуната. Радостта ми е малко помрачена от факта, че обля също и телевизора и списанието на жена ми. На мен самия ми се наложи два пъти да отскачам. Мисля си, че… (следващите записи са нечетливи поради голямо жълто петно).

Източник:
http://www.inpearls.ru

http://cleverbook.net





За децата и родителите

10 07 2013

Истината е, че никой не ти казва колко е страшно да имаш деца. Във филмите бебетата са руси ангели, които спят на рамото ти винаги, щом искаш да водиш важни разговори. Явно се будят само по време на рекламите. Докато един ден ти сложат твоето бебе в твоите ръце и в този момент ти се струва къде-къде по-лесно да композираш „Малка нощна музика“ като Моцарт, да изрисуваш една капела като Микеланджело или да откриеш някой закон като Нютон.

… отидох да се срещна с бебето си. То не беше русо и не спеше. А този филм не го бях гледала.

Няма да разказвам как треперех от вълнение при срещата с малкия грозноват пакет, нежно плачещ в най-ниската октава на пианото.
Помня очите, които се впериха в мен в очакване да им обещая нещо. А аз не знаех какво се обещава на очи, току-що отворили се в този свят…

… Значи ти си моето дете… Добре дошла в този свят. Къде ти е копчето?! Най-голямата изненада беше, че децата нямат копчета. Всъщност, това е основният им недостатък. Не можеш да ги изключиш, когато ти се иска да поспиш или да помислиш. Или просто да не бъдеш майка в следващите 20 минути.
Не са страшни памперсите, безсънието дори не е толкова ужасно. Най-страшното е, че са ти дали съкровище, с което не знаеш какво да правиш. Случило се е нещо невъзвратимо. Ти си станал Отговорник съкровище и не можеш да си позволиш да бъркаш повече. Можеш да допуснеш само малки, леки, незабележими с просто око грешчици.

Прилича на игра на сляпа баба. В която ти си и бабата, и сляпата. Определено не можеш да уловиш детето. Мислите му пърхат като пеперуда, затворена в кибритена кутийка – за да видиш пеперудата, трябва да я пуснеш.

Това бебе, което онези безотговорни хора в болницата ти повериха, завинаги си е твое.

Откритието е толкова страшно, че дълго не успяваш да се концентрираш. Седиш на спалнята, плачеш и повтаряш като мантра Колко бяхме щастливи. Разбира се, това не се случва на всички, само на тези, които разбират с какво са се заели.

Има хора, които разпределят сълзите си. По малко за всеки период от порастването. Звучи разумно и щадящо. Но аз много уважавам другите. Те сядат на спалнята и изплакват всичките си сълзи наведнъж.

Страшно е да прозреш, че в близките 10-20 години ще трябва да мислиш вместо друго същество и то без да бъркаш. Ще оставиш своята глава, своя свят, за да подредиш неговия. И в мига, когато най-сетне мисленето в чуждата глава стане естествено за теб, да се откажеш да мислиш вместо този друг човек и да се оттеглиш обратно в твоята глава. През това време, разбира се, трябва да си го научил да мисли. Но не като теб, а като себе си.

По време на първата разходка в парка с моето 20-дневно съкровище, което не знаех какво да правя, видях хора с деца. Първата ми мисъл беше Тези са оцелели. Ето, и тези. Още едни… Децата тичаха и крещяха, хората дори се усмихваха, или поне така ми се стори.

И тогава видях една майка. Седеше на пейката. Четеше книга. Буташе количката с детето си напред-назад с крак. И пиеше бира. От бутилката.

Спрях като хипнотизирана да я погледам. Къса коса, тъмносини дънки, плавни движения, усмивка в ъгъла на устните. Никога не се бях сетила да пия бира. Но от този миг тя се превърна в символ на свободата за мен. Знаех, че когато някой ден аз седна на тази пейка и вместо да гледам втренчено в бебето, чета книга и пия бира, вече ще съм свободна. Ще съм спряла да мисля за детето като за безпомощно чудо. И други, минаващи с количка, още незабравили, ще преброят и мен като оцеляла.

Тогава не знаех, че ще се науча как да постъпвам, когато детето ми схруска стъклена чаша, когато изяде силика гела, когато прободе челото си на шип на маса от ковано желязо, когато махне от ръката си абоката, слаган 40 минути по часовник сред ужасяващи писъци, когато се промъкне нощем до леглото ми с думите Сънувах ужасен сън и повече никога няма да спя. Нищо не знаех тогава. Всичко си измислих сама. Например това с кошмарите. Няма проблем, – казах – няма да го сънуваш повече, трябва просто да сменим пижамата.

Въпросът Какво да го правя?! започва да се блъска в главата ти от първия ден. Като топка за тенис. Първо само го гледаш. И то те гледа. Общо взето – гледате се. Не случайно глаголът е гледам дете, отглеждам дете. В по-стария български език се е използвал чувам. Но с течение на времето чуването явно се е оказало недостатъчно. После топката за тенис пак се появява. Започваш да му показваш света. Листата. Облаците. Локвите. Калта. Болката. Прегръдката. Пюрето от моркови… В началото е лесно. Достатъчно е да съзерцавате заедно. И отвреме-навреме да се прегръщате.

После идват въпросите: Защо не бива да пипам играчката на другото дете? (3 г.) Какво значи, че е негова? (4 г.) Защо не може да е моя? (5 г.) Кой решава на кого да е играчката? (6 г.) Ако се бях родил той, щеше ли тази играчка да е моя? (10 г.) Кой съм аз? (12 г.) За каква играчка изобщо ставаше дума? (14 г.) Не съм ли аз играчката? (16 г .) Чий съм? (18 г.)…

Второто дете се посреща по друг начин. Няма нищо общо с посрещането на първото.

При първото се чудиш защо лекаря казва ти да го съблечеш, сякаш той не може да го направи сто пъти по-добре – нали е лекар?! При второто се чудиш дали изобщо си е заслужавало да биеш път в задръстванията до кабинета му, при положение че вече си на път да отвориш собствен.

Второто дете е друг вид страшилище. Второто дете идва с философските въпроси. Ще ти стигнат ли целувките? Коя половина от сърцето си пазиш за мен? Щом аз не съм ти, нито съм тя, нито той, как да разбера кой съм? И как да остана този?

Всеки сравнява първото с второто си дете, навярно така е и с третото. И всеки път всеки усеща, че няма право на това. Единственото общо е, че пак е страшно. Макар и по различен начин.

Истински ужас е, когато видиш себе си в човечето отсреща. Понякога – не най-добрите си черти. Опитваш се да коригираш леко и незабелязано, все едно си художник пред вече готова картина.
Ще мине много време в страх. Единственият начин да притъпим нашия е докато успокояваме техните страхове. Страха от бурята, от светкавиците, от вещици, от учителката в първи клас, от клоуни, от насекоми, от тъмното, от Ам Гъл…

Постепенно разбрах къде е грешката. В мисълта, че децата, които взимаме от болницата, са наши. Не са наши и не бива да правим Нещо с тях. Ние сме техни. Затова не съм знаела какво да правя със себе си. Сърцето ми си беше намерило друго тяло. Ето това е най-страшното от страшните неща. Завинаги ставаш пленник. Доброволно позволяваш да те опитомят. Заради цвета на житото.

И един ден, когато каже: Мамо, благодаря ти, че си се родила с този глас, с тези очи, с тези крака, с тази коса и с тези чорапи! определено е време за една бира в парка.

Да го прегърнеш, да го нахраниш, да му покажеш луната, да му попееш, да го научиш да лети, накрая да го пуснеш. Като хвърчило. Да се надяваш, че няма да има нужда да се върне. И все пак винаги да държиш кутията с бисквити пълна. Какво повече можеш да направиш? И какво по-малко?

Автор: Ирен Леви





Студент получил 0 точки на изпит, без да направи нито една грешка :)

24 01 2013

543782_530597300307333_183380845_n





Born in 80’s !!!

4 01 2012





През погледа на мъжа и през погледа на жената… Ами …Въпрос на гледна точка :)

27 12 2011





Неспане

25 12 2011

Висша степен на мързел дотам, че се отлага и самото спане. Настъпва след 17 часа будимост. Има няколко добре описани от Марио Бронза етапа.

Протегарска умора
Настъпва след 15 часа неспане. Започват прозявки и очите сълзят. Мотивацията спада, за разлика от либидото. Порното е оправдание да не спиш.

Граница на Бронза
17-ти / 18-ти час. Опасния диапазон когато е най-вероятно да попаднеш под сън, в микродрямка или недоброволно да влизаш и излизаш от безсъзнание.

Абсъненция
19-ти / 20-ти час. Агресията те обгръща. Ти мразиш хладилника. В изблик на неконтролируем гняв удряш кроше на шишето с газирано защото някой фучи с прахосмукачка.

Параноикът
21-ти / 23-ти час. Ти си ковърт-оп агент и всички пешеходци те подозират в шпионаж. Колоездачите бързат да докладват на правителството съдържанието на чантата ти. Луксозните коли са на други агенти, които те наблюдават. Бъдещото ти аз е пътувало във времето и сега те дебне, за да види какъв е бил като по-млад.

Мислителят
24-ти / 30-ти час. Бълваш грандиозни философски драми за живота, от които Диоген би се обърнал в бъчвата си.

Скитникът
31-ви / 34-ти час. Изпитваш неутолимо желание да покориш неизвестни петна от картата въпреки че си тотално дезориентиран и обезводнен.

Свободният похотливец
35-ти до безкрай. Отключваш една от фазите, която не приключва освен ако не заспиш. Ставаш high-profile и споделяш неща, които никога не си подозирал че ще можеш да материализираш с думи. Социалният ти живот е в разцвет. Флиртуваш професионално на всякакви езици които не знаеш.

Безсмъртният
След 40-тия час. Вече си безсмъртен бог и не изпитваш нужда от сън. Отвикнал си и дори ти е трудно. Гледаш на сънят като на робски синджир. Всички около теб спят от 9 часа. Суперсилите ти те напускат и изоставяш статията за неспането, за която ти помогна мислителската фаза. Лягаш да спиш, защото е по-лесно отколкото да го отложиш.

copy-paste от Всичко за 1 лев, свободната енциклопедия





Twilight

31 03 2009

“When you can live forever, what do you live for?“

Е дойде време и аз да напиша нещо относно книгите и филма (и без това не съм писала отдавна нищо)
Преди да прочета книгите изгледах филма, за да добия някаква представа що е то Twilight и има ли почва у нас 🙂 В същност когато изгледах филма за пръв път ми допадна. не кой знае какво, но на фона на цялата останала боза, която виси в топ 10 класациите, останах доволна.
Реших да прочета и книгите. Филма естествено е бледо подобие на книгите, с доста сбито съдържание и моменти които липсват или са преиначени или пък добавени ненужно.
Въпреки, че срещнах доста положителни, но и също толкова отрицателни отзиви за тези книги ще ви разкажа накратко моята гледна точка (никой не е длъжен да се съобразява с нея разбира се)

Аз останах страшно доволна от прочетеното. Историите за вампири са показани в друга светлина, различна от тази до момента.
Историята се разказва за любовта между момиче и момче. До тук добре. Да ама тя е човек, а той вампир (нищо че е „вегитарианец“ както самата книга го описва – пиещ само животинска кръв) и нейната кръв ужасно го привлича (и тук както сами виждате идва големият проблем). С течение на времето той успява да контролира жаждата си и се завихря любовната история. Има напрежение, има любов, има раздяла, има и сватба, има и дете…

Книгите са адски лесни за четене, разказани много леко, без прекалено усложнени ситуации и обстоятелствени описания от по 10 страници. Идеални са за отмора и лесни за „смилане“…

Имаше отзиви, че се харесват само на тинейджъри, с което не съм напълно съгласна, но всеки има право на мнение.

Сега повече информация.

Можете да си „дръпнете“ книжките от ето този линк

Превода е непрофесионален, но е добър. Е има тук- таме някоя и друга правописна грешчица, но не е кой знае какво.

Ето и трейлър на филма, ако не ви се чете.

Според мен не е загубено време нито за едното, нито за другото.

Ето и още един полезен линк за феновете на Twilight. Авторката на публикацията се е постарала да даде възможно най- много линкове за хората, които се интересуват от темата.