„Амазонката на Варое“

19 10 2013

amazinkata_image„Най-големият брат на Телец взе българка, по закона който гласи, че ако, сбъркал пиян шатрата си, влезеш в чужда и изненадаш гола жена, си длъжен да се ожениш за нея, ако ще да изглежда като рожба на бухал и сврака. Грозотиите всички до една тепаха по селището сополиви, защото висяха в шатрите си без дрехи, да чакат късмета си. Да бе влязъл в следващата шатра, където имаше хубава вдовица, Винех и Тогай може би нямаше да са по-умни, но поне щяха да приличат на хора. За известно щастие българката се представи на боговете веднага след раждането на момчетата. Заедно с гигантско парче козе месо тя захапа и една оса, озадаченото насекомо я ужили по езика, който се наду и престана да се върти в устата й. Докато умираше от задушаване, мъжете се почесваха по бръснатите глави в изумление, че това вечно мърморещо създание можело за известно макар и кратко време да мълчи. Два месеца старият брат живя в тръпка да не му я върне Тангра, като я види, но главното божество явно е имало по-важни работи.“
Цитат от книгата „Амазонката на Варое“ с автор Боян Биолчев

 

 

 

Advertisements




За децата и родителите

10 07 2013

Истината е, че никой не ти казва колко е страшно да имаш деца. Във филмите бебетата са руси ангели, които спят на рамото ти винаги, щом искаш да водиш важни разговори. Явно се будят само по време на рекламите. Докато един ден ти сложат твоето бебе в твоите ръце и в този момент ти се струва къде-къде по-лесно да композираш „Малка нощна музика“ като Моцарт, да изрисуваш една капела като Микеланджело или да откриеш някой закон като Нютон.

… отидох да се срещна с бебето си. То не беше русо и не спеше. А този филм не го бях гледала.

Няма да разказвам как треперех от вълнение при срещата с малкия грозноват пакет, нежно плачещ в най-ниската октава на пианото.
Помня очите, които се впериха в мен в очакване да им обещая нещо. А аз не знаех какво се обещава на очи, току-що отворили се в този свят…

… Значи ти си моето дете… Добре дошла в този свят. Къде ти е копчето?! Най-голямата изненада беше, че децата нямат копчета. Всъщност, това е основният им недостатък. Не можеш да ги изключиш, когато ти се иска да поспиш или да помислиш. Или просто да не бъдеш майка в следващите 20 минути.
Не са страшни памперсите, безсънието дори не е толкова ужасно. Най-страшното е, че са ти дали съкровище, с което не знаеш какво да правиш. Случило се е нещо невъзвратимо. Ти си станал Отговорник съкровище и не можеш да си позволиш да бъркаш повече. Можеш да допуснеш само малки, леки, незабележими с просто око грешчици.

Прилича на игра на сляпа баба. В която ти си и бабата, и сляпата. Определено не можеш да уловиш детето. Мислите му пърхат като пеперуда, затворена в кибритена кутийка – за да видиш пеперудата, трябва да я пуснеш.

Това бебе, което онези безотговорни хора в болницата ти повериха, завинаги си е твое.

Откритието е толкова страшно, че дълго не успяваш да се концентрираш. Седиш на спалнята, плачеш и повтаряш като мантра Колко бяхме щастливи. Разбира се, това не се случва на всички, само на тези, които разбират с какво са се заели.

Има хора, които разпределят сълзите си. По малко за всеки период от порастването. Звучи разумно и щадящо. Но аз много уважавам другите. Те сядат на спалнята и изплакват всичките си сълзи наведнъж.

Страшно е да прозреш, че в близките 10-20 години ще трябва да мислиш вместо друго същество и то без да бъркаш. Ще оставиш своята глава, своя свят, за да подредиш неговия. И в мига, когато най-сетне мисленето в чуждата глава стане естествено за теб, да се откажеш да мислиш вместо този друг човек и да се оттеглиш обратно в твоята глава. През това време, разбира се, трябва да си го научил да мисли. Но не като теб, а като себе си.

По време на първата разходка в парка с моето 20-дневно съкровище, което не знаех какво да правя, видях хора с деца. Първата ми мисъл беше Тези са оцелели. Ето, и тези. Още едни… Децата тичаха и крещяха, хората дори се усмихваха, или поне така ми се стори.

И тогава видях една майка. Седеше на пейката. Четеше книга. Буташе количката с детето си напред-назад с крак. И пиеше бира. От бутилката.

Спрях като хипнотизирана да я погледам. Къса коса, тъмносини дънки, плавни движения, усмивка в ъгъла на устните. Никога не се бях сетила да пия бира. Но от този миг тя се превърна в символ на свободата за мен. Знаех, че когато някой ден аз седна на тази пейка и вместо да гледам втренчено в бебето, чета книга и пия бира, вече ще съм свободна. Ще съм спряла да мисля за детето като за безпомощно чудо. И други, минаващи с количка, още незабравили, ще преброят и мен като оцеляла.

Тогава не знаех, че ще се науча как да постъпвам, когато детето ми схруска стъклена чаша, когато изяде силика гела, когато прободе челото си на шип на маса от ковано желязо, когато махне от ръката си абоката, слаган 40 минути по часовник сред ужасяващи писъци, когато се промъкне нощем до леглото ми с думите Сънувах ужасен сън и повече никога няма да спя. Нищо не знаех тогава. Всичко си измислих сама. Например това с кошмарите. Няма проблем, – казах – няма да го сънуваш повече, трябва просто да сменим пижамата.

Въпросът Какво да го правя?! започва да се блъска в главата ти от първия ден. Като топка за тенис. Първо само го гледаш. И то те гледа. Общо взето – гледате се. Не случайно глаголът е гледам дете, отглеждам дете. В по-стария български език се е използвал чувам. Но с течение на времето чуването явно се е оказало недостатъчно. После топката за тенис пак се появява. Започваш да му показваш света. Листата. Облаците. Локвите. Калта. Болката. Прегръдката. Пюрето от моркови… В началото е лесно. Достатъчно е да съзерцавате заедно. И отвреме-навреме да се прегръщате.

После идват въпросите: Защо не бива да пипам играчката на другото дете? (3 г.) Какво значи, че е негова? (4 г.) Защо не може да е моя? (5 г.) Кой решава на кого да е играчката? (6 г.) Ако се бях родил той, щеше ли тази играчка да е моя? (10 г.) Кой съм аз? (12 г.) За каква играчка изобщо ставаше дума? (14 г.) Не съм ли аз играчката? (16 г .) Чий съм? (18 г.)…

Второто дете се посреща по друг начин. Няма нищо общо с посрещането на първото.

При първото се чудиш защо лекаря казва ти да го съблечеш, сякаш той не може да го направи сто пъти по-добре – нали е лекар?! При второто се чудиш дали изобщо си е заслужавало да биеш път в задръстванията до кабинета му, при положение че вече си на път да отвориш собствен.

Второто дете е друг вид страшилище. Второто дете идва с философските въпроси. Ще ти стигнат ли целувките? Коя половина от сърцето си пазиш за мен? Щом аз не съм ти, нито съм тя, нито той, как да разбера кой съм? И как да остана този?

Всеки сравнява първото с второто си дете, навярно така е и с третото. И всеки път всеки усеща, че няма право на това. Единственото общо е, че пак е страшно. Макар и по различен начин.

Истински ужас е, когато видиш себе си в човечето отсреща. Понякога – не най-добрите си черти. Опитваш се да коригираш леко и незабелязано, все едно си художник пред вече готова картина.
Ще мине много време в страх. Единственият начин да притъпим нашия е докато успокояваме техните страхове. Страха от бурята, от светкавиците, от вещици, от учителката в първи клас, от клоуни, от насекоми, от тъмното, от Ам Гъл…

Постепенно разбрах къде е грешката. В мисълта, че децата, които взимаме от болницата, са наши. Не са наши и не бива да правим Нещо с тях. Ние сме техни. Затова не съм знаела какво да правя със себе си. Сърцето ми си беше намерило друго тяло. Ето това е най-страшното от страшните неща. Завинаги ставаш пленник. Доброволно позволяваш да те опитомят. Заради цвета на житото.

И един ден, когато каже: Мамо, благодаря ти, че си се родила с този глас, с тези очи, с тези крака, с тази коса и с тези чорапи! определено е време за една бира в парка.

Да го прегърнеш, да го нахраниш, да му покажеш луната, да му попееш, да го научиш да лети, накрая да го пуснеш. Като хвърчило. Да се надяваш, че няма да има нужда да се върне. И все пак винаги да държиш кутията с бисквити пълна. Какво повече можеш да направиш? И какво по-малко?

Автор: Ирен Леви





Децата от миналия век

21 03 2012

Ако сте били дете тогава, като погледнете назад, ще ви бъде трудно да повярвате, че сте успели да доживеете днешния ден.

Ние се возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници. Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с лекарства нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, а шкафовете в къщи не се заключваха никога. Пиехме вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки. На никого дори не би му хрумнало да кара колело с каска. Ужас, нали!

С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на някое бунище, и едва когато вече летяхме по нанадолнището си спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки. Сутрин излизахме от къщи, Прочетете остатъка от публикацията »





Камъкът, който прави прогноза за времето!

15 03 2012

И понеже картинката е много забавна и ме радва, реших да направя един бърз превод, за хората, които не владеят английски език:

Камъкът на Джон- камък който прогнозира времето:

Ако камъка е мокър- вали дъжд
Камъка е мокър- не вали
Има сянка на земята- слънчево е
Има беличко отгоре- вали сняг
Не може да видите камъка- мъгливо
Камъка се клати- ветровито
Камъка подскача нагоре & надолу- земетресение
Камъка е изчезнал- торнадо





ТИ СИ БЪЛГАРИН (ІІ част)

6 03 2012
Преди време бях публикувала „Ти си Българин, ако…“ . Сега попаднах на продължението. Това, което ме кара да го публикувам е истинността на написаното по-долу, проверена лично от мен, чрез сблъсъка ми с различните хора и манталитети в ежедневието. Sad but true, както пеят Metallica.

> Фамилията ви завършва на –ов,а или –ев,а
> Дразните се, когато някой ви попита защо е така.
> Никой не разбира правилно кимването ви.
> Когато говорите по телефона с родителите си, всички си мислят, че крещите.
> Казвате „тц“ вместо „не“.
> Завършвате изреченията си с думи като „бе“, „ма“ или „ве“.
> На последната страница на вестника, който четете, има судоку и гола жена.
> Смятате, че гърците са глупави и не би трябвало да са по-богати от вас.
> Мразите всичките си съседи. Въпреки това ги каните на чашка, само за да започнете да се карате с тях.
> Повече се радвате на нещастието на съседите си, отколкото на своето щастие.
> Знаете над 20 думи за „пиян“.
> Знаете над 20 думи за „е.а“.
> Изразявате радостта си чрез псуване. Псувате без причина.
> Когато не разбирате нещо, го смятате за глупаво.
> Най-много се страхувате да не платите за нещо повече от останалите.
> Купили сте нещо на много ниска цена и давате два пъти повече пари, за да го поправяте.
> Отбелязвате Коледа заедно със Западна Европа, а Великден – заедно с Източна.
> Смятате, че държавната собственост трябва да се троши.
> Смятате, че вещите на всеки, освен вашите собствени, са общи.
> Обвинявате рефера, ако любимият ви български отбор загуби.
> Мразите или Левски-София или ЦСКА-София.
> Гордеете се с факта, че знаете как се прави кисело мляко. Всъщност и представа си нямате как се прави.
> Твърдите, че българин е изобретил компютъра. Знате, че всъщност е бил наполовина американец и, че никога не е живял в България.
> Закусвате със шкембе-чорба.
> Смятате пачата за вкусна.
> Закусвате с бира.
> Закусвате с боза или айран с баница.
> Харесвате варени свински черва, натъпкани със сланина и месо
> Вие не сте от София – мразите всеки, който е.
> Вие сте от София – мразите всеки, който не е.
> Можете веднага да започнете да псувате, когато чуете думата „циганин“.
> Винаги гласувате за едни и същи и след това ги обвинявате за всичко.
> Местната пътна полиция се крие из храстите покрай пътя.





Невероятни оцелявания

20 02 2012

Човешкото тяло е чудо. То може да понесе много неща. Хората оживяват след губене на крайници, при екстремни температури, дори и след падане от самолет. Колко болка може да понесе човешкото тяло?

Срязан на половина

Когато работиш с железници сигурно знаеш, че може да ти се случи нещо лошо. Може би да си счупиш нещо, да изгубиш крак или ръка, или пък цялата долна част на тялото си!

Това се е случило на Трюман Дънкан, който пада от движещ се влак и бива завлечен под колелата му. Те го разрязали на две през кръста, но той остава жив и в съзнание за да чуе как машината влачи тялото му над 20 метра.

77fatalin

Трюман решава, че да вика като жена нито е мъжествено, нито пък ще му помогне, за това извадил телефона си и набрал 911, докато бил под влака. На спасителите им отнело 45 минути, за да стигнат до него и докато ги чакал се обадил и на семейството си.

Докторите не са сигурни как е успял да оживее, но предполагат, че голямата маса на колелата е попречила на кръвта му да изтече.

Дънкан претърпява 23 операции за 4 месеца преди да бъде изписан от болницата без крака, таз и бъбрек.

Днес Трюман е отново на работа, този път зад бюрото. Казва, че все още може да прави всичко, което е правил и преди – да плува, да играе с децата си и да вика „Майната ти!” на всеки преминаващ влак.

Прострелян… отново… и отново… и отново

Всички сме виждали как Брус Уилис поема куршумите и остава жив. Рапърът 50 Cent е прострелян 9 пъти и оживява. Колко куршума може да поеме човек преди да го обявим за супергерой или зомби?

Какво ще кажете за 19?

67fatalin

Джоузеф Гюзмън е прострелян 19 пъти и оживява. Проблемите му започват през 2006г, когато е на ергенско парти с приятели.

Според Джоузеф, приятелите му си тръгнали от партито четейки цитати от библията и отивали да помагат на бездомните. Според полицията, групата хвърляла коктейли Молотов и влачели голямо оръдие по улицата срещу едно сиропиталище. Истината най-вероятно е някъде по средата.

В крайна сметка полицаите започнали да стрелят. А започнеш ли да стреляш е малко трудно да спреш. 50 изстрела били отправени към Джоузеф. 31 от тях пропуснали целта, но полицията явно е разбрала, че тези, които са успели да го улучат са предостатъчно.

Гюзмън бил закаран в болницата, където лекарите преброили 19 огнестрелни рани. Завеждащият лекар стигнал до заключението, че Джоузеф „най-вероятно изпитвал голяма болка”. Д-р Очевиден, казал и, че червената течност, която бликала от него била „най-вероятно кръв”.

След като установили, че той наистина кървял, лекарите открили 7 куршума, които били още в тялото му. Бил улучен в краката, корема, гърдите, а един куршум раздробил скулата му. Попили от гърдите му литър и половина кръв и след това му били инжекция против тетанус.

Той не само оцелял след стрелбата, но бил достатъчно силен за да го опишат като „буйствен”, докато го карали в болницата – най-вероятно защото лекарите го питали дали го боли.

Улучен от ракета

Ако сте гледали репортажите по новините за войните, сигурно сте забелязали лошите да използват така наречените RPG.

Тези оръжия са предназначени за танкове, джипове и други метални неща. Представете си какво се случва, когато улучат човек.

57fatalin

Чанинг Мос бил в армията, когато конвоят му попаднал в засада. Врагът изстрелял няколко от популярните RPG-та към джипа, в който бил той. Мос усетил, че нещо го е улучило отстрани и когато поглежда вижда, че от тялото му стърчи ракета.

Не позволявали да се евакуират хора с бомби в тях, поради опасността от експлозия, за това командващият офицер казал на хеликоптера, че е само шрапнел.

Когато лекарите в полевата болница видяли, че в него имало цяла ракета, това довело до обичайната паника и викове докато някой най-накрая не влязъл в час и не се опитал да спаси живота му. Това било въпреки решението на армията да го зарежат някъде далеч и да го оставят за накрая. Нищо не те прави по-непопулрен от това да си ходеща бомба.

След по-задълбочен оглед се оказало, че Чанинг е извадил късмет и бойната глава на ракетата не била в тялото му, а само ракетата и детонатора. Вместо голямото експлоадиращо нещо, в него било само малкото такова.

Лекарите най-накрая успели да извадят ракетата, заедно с парчетата дрехи и шрапнели, които са попаднали в тялото му при удара. Учудващо ракетата не била засегнала важни органи.

Огромна дупка… в мозъка

Финис Гейдж работил на железопътна линия. Част от работата му била да пробива дупки в скалите с динамит. Понеже процедурата не била достатъчно опасна, след като се пъхнел динамита в дупката, някой трябвало хубаво да го набие с метален прът.

Нищо чудно, че един ден тази практика предизвикала експлозия. Това изстреляло дългия 1 метър и тежащ 6 килограма прът право в лицето на Финис.

47fatalin

Понякога хората биват промушени от различни обекти, но не улучват важни органи. В случая Финис не бил такъв късметлия, освен ако мислите, че мозъкът не е важен орган. Когато открили пръта на 30 метра от мястото, той бил покрит с парчета кости и мозък.

Понеже медицината тогава не била толкова напреднала, дупката в главата на Финис само била почистена и бинтована, като често гноясвала. Пет месеца след инцидента Финис отново води нормален живот, като изключим голямата дупка в главата му.

Дузина пирони в мозъка

През 2006г. един човек в Орегон изпаднал в депресия, може би защото живеел в Орегон. Решил да сложи край на живота си и от всички възможни начини избрал да се застреля в главата с пистолет за пирони. Според нас е останал много разочарован, когато първият пирон пробива черепа му, а той е все още жив и в Орегон.

37fatalin

Той бил решен да стигне до края и продължавал да натиска спусъка, като човек, който чака асансьора. Накрая в черепа му имало 12 пирона. Не знаем защо е спрял, но сигурно доста боли да си забиваш пирони в главата.

В крайна сметка отишъл в болницата и се оплакал от главоболие. Технически това е вярно.

Пироните били толкова дълбоко в мозъка му, че лекарите не могли да ги видят докато не направили рентгенови снимки. Не само, че имал 12 пирона в глава, но те били и от двете страни. Това значи, че си е сменял ръцете по някое време. Лекарите извадили пироните с клещи и дрелка.

Под водата… за един час

Тялото ви има някои основни нужди: храна, вода, въздух и добра интернет връзка.  От изброените най-важното е въздухът. Без храна можеш да изкараш седмици, а без вода дни, но повечето хора умират, ако останат без въздух повече от 15 минути. Дори хора, които се упражняват да задържат дъха си могат да издържат без да дишат само 11.5 минути.

27fatalin

Мешел Фънк била извадена от водата след като била повече от час под нея. Най-невероятното е, че тя е била само на 2 години, когато това се е случило.

През 1986г. тя си играела близо до потока и пада в него. Откриват я след повече от час без пулс и с температура 18 градуса.

Докторите затоплили кръвта на Мишел и изминават повече от 3 часа преди да засекат пулс. Никой не е сигурен как е оживяла, но един от лекарите смята, че ледената вода е предпазила мозъка от увреждане.

Мишел се възстановила напълно.

Изкълчване… на главата

Думата обезглавяване със сигурност не е нещо, което бихте искали да чуете в диагнозата си. Обикновено говори, че ти се е случило нещо ужасно, като тийнейджърски хорър или френската революция.

17fatalin1

Шанън Малой претърпява катастрофа и когато е закарана в болницата, лекарите откриват, че всяко едно сухожилие и връзка на черепа с гръбначния стълб е скъсано. Главата и се крепяла само на кожа и мускулна тъкан (наричат го „вътрешно обезглавяване”). Гръбначният хирург, който я оперира казва, че никога не е виждал някой да оживява след подобно нещо.

Гръбначният и стълб бил наред и лекарите наместили главата й, което явно не е толкова лесно, понеже на 5 пъти казвала, че усеща как главата и се изплъзва по време на процедурата. Не знаем кое е по-лошо – фактът, че са им трябвали 5 опита, за да го направят както трябва или фактът, че тя е била будна докато са се опитвали.

 

17fatalinj

Доктор Бътър Фингър накрая успява да намерси черепа й и завинтват всичко здраво. Шанън се възстановява и дори не остава парализирана. Страда от някои проблеми с говора и зрението, но пак се отървава леко.

източник: http://iskamdaznam.com





Ето това е невероятно съвпадение

20 02 2012

Животът е пълен със съвпадения. Повечето са нищожни, но съдбата понякога ни поднася настина изненадващи обрати. Всеки от нас се е сблъсквал със странни съвпадения в живота си. За много хора те са удивителни събития достойни за отбелязване. Скептиците, обаче сърдито мърморят, че всичко това се дължи единствено и само на закона за вероятностите.  25 от най-удивителните съвпадения в света:

Прокълната кола на Джеймс Дийн

През септември 1955г. американският актьор Джеймс Дийн загива в страховита автомобилна катастрофа със своето спортно Порше. Впоследствие същата кола донася нещастие и на много други хора.

Когато Поршето било вдигнато от мястото на катастрофата и закарано в един гараж за ремонт, двигателят му паднал върху един от механиците и счупил и двата му крака. Двигателят бил купен от един доктор, който го поставил в състезателната си кола и скоро след това загинал в катастрофа по време на едно рали. Един друг автомобилен състезател загива в същия инцидент – в колата му бил монтиран задвижващ вал от Поршето на Дийн. Когато по-късно Поршето на Джеймс Дийн било поправено, гаражът в който било ремонтирано изгорял до основи. Колата била изложена на панаир в Сакраменто, където паднала от подиума си и счупила бедрото на един тинейджър. В Орегон ремаркето, в което била натоварена колата, се откачило и се разбило във витрината на един магазин.
Накрая, през 1959г., колата мистериозно се разпаднала на 11 части.

Мъж спасява падащо бебе два пъти


През 30-те години на миналия век в Детройт, една млада (и невероятно безотговорна) майка щяла да бъде вечно благодарна на един мъж, на име Джозеф Фиглок. Докато Фиглок си вървял по улицата, бебето на майката паднало от високия прозорец върху него. И мъжът и малкото бебе се отървали без наранявания, което само по себе си било невероятен късмет. Но само година по-късно, абсолютно същото дете отново пада от същия прозорец върху нищо неподозиращият Джозеф Фиглок, който отново минавал по същата улица. Двамата и този път се разминали без наранявания. (източник: Mysteries of the Unexplained)

Куршум достига целта си години по-късно


Хенри Зигланд смятал, че е изиграл съдбата. През 1883г. той скъсал с приятелката си, която извършила самоубийство от отчаяние. Братът на момичето бил толкова разгневен, че издирил Зигланд и го застрелял. Вярвайки че Зигланд е мъртъв, братът насочил оръжието към себе си и отнел животът си. Но Зигланд не бил мъртъв. Куршумът, всъщност само бил одраскал бузата му и се бил забил в едно дърво. Зигланд вероятно се е смятал за невероятен късметлия. След няколко години, обаче, той решава да отсече голямото дърво, което все още пазело куршумът в ствола си. Задачата му се сторила доста трудоемка и той решил да взриви дървото с няколко пръчки динамит. Експлозията накарала куршумът да се забие право в главата на Зигланд, убивайки го на място. (източник: Ripley’s Believe It or Not!)

Близнаци с еднакви съдби

Историите за еднояйчни близнаци, които водят почти еднакви животи често са удивителни, но може би най-невероятната от тях е тази на две момчета родени в Охайо. Близнаците били разделени при раждането си и осиновени от различни семейства, които изобщо не се познавали. Техните нови родители кръщават синовете си Джеймс. Но съвпаденията не свършват дотук. Двамата Джеймс пораснали без да са чували един за друг, но въпреки това и двамата направили кариери в органите на реда, били сръчни в чертежите и дърводелството и се оженили за жени на име Линда. Скоро им се родили синове, като и двете момчета получили името Джеймс Алън. Близнаците се развели със съпругите си и се оженили за други жени – и двете на име Бети. Двамата имали кучета, които се казвали Трой. Четиридесет години след раздялата си, двамата мъже се събират и откриват, че са водили удивително сходен живот. (източник: „Рийдърс Дайджест“, януари 1980г.)

Като в книга на Едгар Алан По

През 19-ти век прочутият автор на мрачни и зловещи разкази Едгар Алън По, написва книга озаглавена „Историята на Артър Гордън Пим“. В нея се разказва за четирима оцелели от корабокрушение мъже, които прекарват в лодката си в открито море много дни. Накрая те решават да убият и изядат юнгата, чието име било Ричард Паркър. Няколко години след излизането на книгата, през 1884г., корабокруширала малката яхта „Минонет“, от която оцеляват само четирима души, които се носили с лодката си в открито море в продължение на много дни. В крайна сметка тримата по-възрастни членове на екипажа убили и изяли младият юнга. Името на момчето било Ричард Паркър.

Братя близнаци загиват на един и същи път

През 2002г., двама седемдесетгодишни братя близнаци загиват при два различни инцидента, които се случват през два часа на един и същи път в северна Финландия. Първият от близнаците бил блъснат от камион, докато карал велосипедът си в Раахе, на 600км. северно от столицата Хелзинки. Той загива точно на 1,5км. от мястото, на което бил убит неговият брат. Вторият близнак също бил блъснат от камион, на същия този път, два часа след смъртта на първия.

Монах осуетява три опити за обесване

Слабо известният австрийски портретист от 19-ти век Жозеф Онер изглежда бил доста нещастна личност: той на няколко пъти предприемал опити за самоубийство. Първият му опит бил на 18-годишна възраст, когато художникът опитал да се обеси, но бил прекъснат от мистериозната поява на един монах капуцин. На 22 години той отново опитва да се обеси, но и този път бил спрян от същия монах. Осем години по-късно художникът бил осъден на смърт чрез обесване, заради политическата си дейност. За пореден път животът му бил спасен от намесата на същия монах. На 68 години Онер най-сетне успява да се самоубие, но този път използва пистолет. Погребалната му церемония била извършена от същия монах капуцин – човек, чието име Онер дори не знаел. (източник: Ripley’s Giant Book of Believe It or Not!)

Фотографско съвпадение

През 1914г. една германска майка фотографира малкият си син и занася лентата за проявяване в един магазин в Страсбург. В онези дни плаките за снимки се продавали отделно. Избухнала Първата световна война и тъй като не била в състояние да се върне в Страсбург, жената се примирила че снимката е изгубена завинаги. Две години по-късно тя купила една плака в Франкфурт, за да заснеме новородената си дъщеря. Когато проявила филмът се оказало, че плаката е втора употреба и под новата снимка на дъщеричката й се виждала отдавна загубената фотография на сина й.

Печалбата от покер за сина на починалия


През 1858г. Робърт Фалън бил застрелян от мъжете, с които играел покер. Те твърдяли, че Фалън бил спечелил от тях 600 долара с измама. Сега мястото му на масата било празно, но никой от останалите играчи не искал да вземе злощастните 600 долара на мъртвеца. Затова те намерили нов играч, който да заеме мястото на Фалън и му връчили парите. Когато полицията се появила да разследва убийството, новият играч вече бил превърнал 600-те долара в 2200. Полицията настояла първоначалните 600 долара да бъдат предадени на наследниците на Фалън – и тогава разбрали, че всъщност новият играч е неговият син, който не бил виждал баща си от седем години. (източник: Ripley’s Giant Book of Believe It or Not!)

Роман описва съсед шпионин

Когато Норман Мейлър започва романът си „Barbary Shore“, той нямал намерение да включва в него герой руски шпионин. Но, докато работел над книгата, се оформил второстепенният персонаж на един руски шпионин в Щатите. С напредването на романа шпионинът се превърнал в основния герой в произведението. След завършването на творбата, Американските имигрантски служби арестували един човек, който живеел точно под жилището на Мейлър. Това бил полковник Рудолф Абел (Вильям Генрихович Фишер), смятан за най-големия руски шпионин в Щатите по онова време. (източник: Science Digest)

Марк Твен и Халеевата комета


Марк Твен е роден в деня на появяването на Халеевата комета през 1835г. и умира в деня на следващото й появяване през 1910г. Самият той предрича това през 1909г., когато казва: „Дойдох с Халеевата комета през 1835г. Тя идва отново следващата година и аз очаквам да си отида с нея“.

Извънредно приземяване

През 1979г. германското списание „Das Besteran“ обявява конкурс за писатели. Желаещите да участват в него трябвало да изпратят в редакцията своите необичайни истории, базирани на събития от истинския живот. Победител в конкурса станал Валтер Келнер от Мюнхен, който спечелил с историята си, която разказвала за полета му със самолет „Чесна“ между Сардиния и Сицилия. Двигателите на самолета му отказали, той се приземил във водата и бил спасен по-късно. Един австриец, обаче, който също се казвал Валтер Келнер, писал до редакцията на списанието, обвинявайки съименникът си за плагиат. Той твърдял, че бил преживял абсолютно същото произшествие. Списанието проверило и двете истории и установило, че и двете са истински, макар и почти напълно идентични.

„Щастливо“ число

През 30-те години на 20-ти век, от един вдигащ се мост в Ню Йорк пада влак и при катастрофата във водите на „Нюарк Бей“ загиват 30 души. Пресата публикува снимки на инцидента, на които ясно се виждал номерът на един от вагоните – 932. Голям брой хора решили да заложат на това число в лотарията на Манхатън и то се оказало печелившо. Хиляди хора прибрали печалбите си.

Лоши светкавици


През 1899г. един мъж бил убит от светкавица, докато стоял в задния си двор в Таранто, Италия. Трийсет години по-късно, неговият син загива на същото място ударен от друга светкавица. На 8 октомври 1949г., синът на втората жертва (и внук на първата) бил покосен от светкавица точно като предците си.
Шансът да бъдеш ударен от светкавица е нищожен; шансовете да бъдеш ударен от светкавица два пъти изглеждат невъзможни; да не говорим за повече. Точно това, обаче се случва на световния рекордьор Рой Съливан, който бива ударен от светкавица цели седем пъти:
1942 – Съливан е ударен от светкавица за първи път, докато бил на стража в една наблюдателна кула. Светкавицата го удря в крака и той загубва нокътя на големия си пръст.
1969 – Втората мълния го удря в камиона му, докато шофирал по един планински път. Светкавицата го поваля в безсъзнание и изгаря веждите му.
1970 – Третата изгаря лявото му рамо в предния му двор.
1972 – Следващата се случва в лесничейството. Светкавицата подпалва косата му. След този случай, Съливан започва да носи със себе си кана с вода.
1973 – Този път мълнията удря Съливан в главата, изхвърля го от колата му и отново подпалва косата му.
1974 – Шестата светкавица покосява Съливан на един къмпинг, наранявайки кракът му.
1977 – Седмата и последна мълния го удря докато ловял риба. Съливан бил откаран в болницата с изгаряния по гърдите и стомаха.

Влакови мистерии

През 20-те години на 20-ти век трима англичани пътували отделно с влак през Перу. Когато се запознали, те били единствените трима души в целия вагон. Тяхното запознанство било много по-изненадващо отколкото очаквали. Фамилията на единия от мъжете била Бингам, а фамилията на втория Пауъл. Третият мъж се представил като Бингам-Пауъл. Тримата нямали никаква роднинска връзка. (източник: Mysteries of the Unexplained)

На 15 октомври 1952г., мъж на име Робърт Патерсън се опитва да се качи на влака от Финикс за Лос Анджелис. Кондукторът му казал, че г-н Робърт Патерсън е вече на борда. След бърза проверка се оказало, че това е друг човек със същото име, който също имал билет. Двамата мъже си приличали по външен вид, височина и тегло.
По пътя към Ел Ей влакът направил изненадваща спирка в Барстоу, за да качи някакъв пътник: отново Робърт Патерсън. Третият г-н Патерсън също приличал на двамата си съименници. Сега на влака имало трима мъже със едно и също име и еднакъв външен вид. И тримата пътували за Лос Анджелис.

Щом влакът пристигнал в Лос Анджелис, всеки от тримата Робърт Патерсън поел по пътя си. Багажът бил разтоварен и влакът се приготвил да качи пътниците за обратното пътуване до Финикс. Когато новите пасажери започнали да се качват по вагоните, кондукторът не могъл да повярва на очите си, виждайки вече познатото до болка име в пътническия лист: четвърти Робърт Патерсън.

Двама братя убити от един таксиметров шофьор

През 1975г., докато карал мотопеда си на Бермудите, един мъж бил случайно блъснат и убит от такси. Една година по-късно неговият брат бил убит по абсолютно същият начин. Той даже карал същият мотопед. И за да бъде съвпадението съвсем невероятно, той бил блъснат от съвсем същото такси, карано от същия шофьор – и дори возещо същият пътник! (източник: Phenomena: A Book of Wonders, John Michell and Robert J. M. Rickard)

Почивай в мир

През 1899г., канадският актьор Чарлс Франсис Коглан заболява и умира в Галвестън, щата Тексас. Тъй като било невъзможно да върнат останките му в неговия дом на остров Принц Едуард, намиращ се на 5600км. разстояние, той бил положен в оловен ковчег и погребан в гранитна гробница в местното гробище.
Една година след смъртта му, през септември 1900г., Галвестън бил връхлетян от ураган, който наводнил гробището, разбил гранитната гробница на Чарлс Коглан и отнесъл неговият оловен ковчег в Мексиканския залив.

През октомври 1908г., осем години след урагана, един рибар от остров Принц Едуард забелязал във водата край брега да се носи някакъв ерозирал сандък. Това бил ковчегът на Чарлс Коглан, който най-сетне се бил завърнал у дома. Той бил погребан в близката църква, където бил кръстен като дете.

Разменени изгубени вещи

През 1953г. телевизионният репортер Ърв Купсинет пристига в Лондон, за да отрази коронацията на кралица Елизабет ІІ. В чекмеджетата в хотелската си стая в „Савой“ той открива някакви вещи, които се оказало че принадлежат на човек на име Хари Ханин. По стечение на обстоятелствата Хари Ханин – баскетболна звезда от прочутите „Харлем Глобълтротърс“ – бил добър приятел на Купсинет. Но историята придобила неочакван обрат. Само два дни по-късно, преди репортерът да успее да съобщи на Ханин за щастливата си находка, Купсинет получил писмо от баскетболиста. В писмото Ханин казвал на Купсинет, че докато е бил в хотел „Морис“ в Париж, е намери в едно от чекмеджетата вратовръзка, на която било извезано името на Купсинет! (източник: Mysteries of the Unexplained)

Двама г-н Брайсън в една хотелска стая

Докато пътувал по работа някъде в края на 50-те години на 20-ти век, г-н Джордж Д. Брайсън отседнал в хотел „Браун“ в Луисвил, Кентъки. След като се регистрирал и взел ключът за стая 307, той попитал дали са пристигали писма на негово име. Оказало се, че има писмо и момичето му подало плик адресиран до г-н Джордж Д. Брайсън от стая 307. Странното в случая било, че писмото не било за него, а за предишния обитател на стая 307 – друг мъж с името Джордж Д. Брайсън. (източник: Incredible Coincidence, Alan Vaughan)

Братя близнаци с един инфаркт

Джон и Артър Моуфорт били близнаци, които живеели на около 130км. един от друг във Великобритания. Във вечерта на 22 май 1975г. и двамата почуствали жестоки болки в гърдите. Семействата на всеки от двамата мъже изобщо не знаели за случващото се с другия близнак. Братята били откарани по спешност в различни болници горе-долу по едно и също време. И двамата починали от инфаркт скоро след пристигането си. (източник: Chronogenetics: The Inheretance of Biological Time, Luigi Gedda and Gianni Brenci)

Роман предрича съдбата на Титаник

През 1898г. Морган Робъртсън написва „Futility“ (Лекомислие). Книгата описвала първото пътуване на един трансатлантически луксозен пътнически кораб на име „Титан“. Макар да бил смятан за непотопим, корабът се сблъсква с айсберг и потъва, погубвайки стотици животи. През 1912г. трансатлантическият луксозен кораб „Титаник“, който също се считал за непотъващ, предприема първото си пътуване и се удря в айсберг, при което загиват стотици хора. В книгата, месецът на инцидента бил април, точно като в истинския случай. В романа на кораба пътували 3000 пътници, а на истинския „Титаник“ 2227. В книгата спасителните лодки били 24, а на истинския кораб 20.

Месеци след потъването на „Титаник“ един параход пътувал през мъгливия Атлантик. Само едно младо момче стояло на стража. Изведнъж му хрумнала мисълта, че в момента се намират точно на мястото, където бил потънал „Титаник“ и момчето внезапно се ужасило, защото осъзнало, че името на парахода му носи злокобна прилика – „Титаниан“. Обзет от паника младежът вдигнал тревога. Корабът спрял точно навреме: един огромен айсберг се появил от мъглата точно на пътя им. „Титаниан“ бил спасен.

Писателски сливов пудинг

През 1805г. френският писател Емил Дешамп бил почерпен със сливов пудинг от един непознат на име мосю Дьо Фортгибу. Десет години по-късно той се натъкнал на същия пудинг в менюто на един парижки ресторант и искал да си поръча от него, но сервитьорът му казал, че последната порция е била сервирана на един друг клиент – който се оказал мосю Фортгибу. Много години по-късно, през 1832г., Емил Дешамп отново пожелал да си поръча сливов пудинг в едно заведение. Той си спомнил за миналия инцидент и казал на приятелите си, че сега липсва само мосю Фортгибу, за да бъде съвпадението пълно – в същата секунда в ресторанта влязъл вече възрастният мосю Фортгибу.

Двойна беля


През месец март 1951г. е роден Денис Белята… два пъти. С разлика само от три дни (но с една и съща дебютна дата) писателите Ханк Кечъм (САЩ) и Дейвид Лоу (Великобритания), създават своите първи комикси разказващи за герой с едно и също име. Двамата мъже не знаели за рисунките на другия, но когато научили за съвпадението се съгласили просто да продължат да пишат комиксите си без да си пречат. Още по-удивителен е фактът, че и двата образа на Денис Белята били облечени в раирани фланелки.

Двойникът на крал Умберто І


В Монца, Италия, крал Умберто І влязъл в един малък ресторант, придружен от своя адютант. Когато собственикът на заведението дошъл да вземе поръчката на краля, Негово Величество забелязало че той е абсолютен негов двойник в лицето и тялото. Двамата мъже започнали да обсъждат удивителната си прилика и открили още много съвпадения помежду си.
а) Двамата били родени в един и същи ден и година (14 март 1844г.).
б) И двамата били родени в един и същи град.
в) И двамата били женени за жени с името Маргерита.
г) Ресторантьорът отворил заведението си в същия ден, в който крал Умберто бил коронясан за владетел на Италия.
д) На 29 юли 1900г. крал Умберто бил уведомен, че ресторантьорът е загинал в същия ден при някакъв загадъчен инцидент със стрелба. По-късно същата вечер кралят бил убит от един анархист в тълпата.

21-ви е лош ден за крал Луи XVI


Когато френският крал Луи XVI бил дете, той бил предупреден от един астролог, че трябва винаги да бъде нащрек на 21-во число от месеца. Луи бил толкова ужасен от тази прокоба, че никога не вършел работа на този ден. За нещастие той не винаги внимавал достатъчно. На 21 юни 1791г., след Френската революция, Луи и неговата кралица били арестувани във Варен, опитвайки се да избягат от Франция. На 21 септември 1791г. Франция отменя кралската институция и се обявява за република. Накрая, на 21 януари 1793г., крал Луи XVI бил екзекутиран на гилотината.

Източници: oddee.com, myamazingfact.blogspot.com
Статия: http://kriminalnidosieta.com/
Източник:http://iskamdaznam.com