През погледа на мъжа и през погледа на жената… Ами …Въпрос на гледна точка :)

27 12 2011





Неспане

25 12 2011

Висша степен на мързел дотам, че се отлага и самото спане. Настъпва след 17 часа будимост. Има няколко добре описани от Марио Бронза етапа.

Протегарска умора
Настъпва след 15 часа неспане. Започват прозявки и очите сълзят. Мотивацията спада, за разлика от либидото. Порното е оправдание да не спиш.

Граница на Бронза
17-ти / 18-ти час. Опасния диапазон когато е най-вероятно да попаднеш под сън, в микродрямка или недоброволно да влизаш и излизаш от безсъзнание.

Абсъненция
19-ти / 20-ти час. Агресията те обгръща. Ти мразиш хладилника. В изблик на неконтролируем гняв удряш кроше на шишето с газирано защото някой фучи с прахосмукачка.

Параноикът
21-ти / 23-ти час. Ти си ковърт-оп агент и всички пешеходци те подозират в шпионаж. Колоездачите бързат да докладват на правителството съдържанието на чантата ти. Луксозните коли са на други агенти, които те наблюдават. Бъдещото ти аз е пътувало във времето и сега те дебне, за да види какъв е бил като по-млад.

Мислителят
24-ти / 30-ти час. Бълваш грандиозни философски драми за живота, от които Диоген би се обърнал в бъчвата си.

Скитникът
31-ви / 34-ти час. Изпитваш неутолимо желание да покориш неизвестни петна от картата въпреки че си тотално дезориентиран и обезводнен.

Свободният похотливец
35-ти до безкрай. Отключваш една от фазите, която не приключва освен ако не заспиш. Ставаш high-profile и споделяш неща, които никога не си подозирал че ще можеш да материализираш с думи. Социалният ти живот е в разцвет. Флиртуваш професионално на всякакви езици които не знаеш.

Безсмъртният
След 40-тия час. Вече си безсмъртен бог и не изпитваш нужда от сън. Отвикнал си и дори ти е трудно. Гледаш на сънят като на робски синджир. Всички около теб спят от 9 часа. Суперсилите ти те напускат и изоставяш статията за неспането, за която ти помогна мислителската фаза. Лягаш да спиш, защото е по-лесно отколкото да го отложиш.

copy-paste от Всичко за 1 лев, свободната енциклопедия





Весела Коледа!

25 12 2011

Желая на всички много любов, здраве, късмет, щастие!





Зима е…

22 12 2011

Vivaldi – Four Seasons (Winter)





Прекрасна музика

20 12 2011





Коледа… Подаръци?

17 12 2011

Какво значение има какъв ще е подаръка, щом не е това което си искал?

Какво значение има колко ще е скъп, когато си задоволен материално и всичко, което искаш е нищо свързано с материалните неща?

Какво значение има всичко останало?

……

Коледата отново няма да ми донесе, това за което мечтаех.

Дано пък новата година го направи. Странно е как понякога мечтите се потъпкват и въпреки това човек не спира да мечтае. А може би щеше да е по-добре да е обратното, без мечти няма разочарования…

Хммм… Някога написах, но пак ще повторя- „Когато пръстът сочи рая, глупакът гледа пръста„.





Пак поезия …

16 12 2011

Днес, в ранната сутрин, докато си пиех кафенцето, нацелих някакво предаване за Иван Пейчев, поет-роден на днешния ден преди има-няма 95 години. До момента не бях запозната с неговото творчество. Може някога случайно да са ми попадали негови неща, но не си спомням наистина да съм го чела или чувала. По-късно се разрових из нета и се оказа, че този поет е страхотен (невероятен дори). Поезията му е някак носталгично-обаятелно-напевна.

Ето какво си харесах от него

ОТПЛУВАНЕ

На Божидар Божилов

Ако след тебе бавната вълна
остави върху пясъка крайбрежен
студена пяна, сол и светлина
и твойте стъпки по брега изчезват;
ако зад борда в сънното море
за миг се стрелнат едролюспи риби,
подплашени с отблясъка горещ
на вдигнатата котвена верига;
ако самотни чайки загребат
с крила покоя неподвижно светъл
и видиш за последен път брегът,
изрязан рязко в синьото безветрие –
в сърцето си какво ще вземеш ти,
какво ще вложиш в себе си завинаги?
Седефът ли, прохладен и златист,
в разтворената звездна раковина
на утринта над морския простор?
Солената целувка върху устните
или сълзата в тъмното око,
погълнала небе, вода и суша?
Ти ще отплуваш и от нощ до нощ
ще се утайва в теб морето шумно,
пречупило в кристалната си площ
рибарите край мъртвата лагуна
и черните носачи на памук,
и стачници в замрелите пристанища,
и татуиран гневно свит юмрук,
разплискал с удар пръстените кани.
Ти дълго ще пътуваш и при теб
ще се разсейва сумракът каторжен,
и в твоето обветрено лице
морето бронз и свобода ще сложи.
В загадъчната смътна далнина
зората ще се ражда и умира,
но не забравяй бавната вълна,
безшумно заличила твойте дири.
Морето ще разкъса твоя флаг
и котвата желязна ще изтръгне,
ако не е със тебе оня бряг,
от който ти за някъде си тръгнал.

 

ПС- След по-продължително ровене и четене, се оказа че песента Адаптация е по текст на този поет. Значи все пак съм го харесвала и преди 🙂