На лов за забележителности

23 09 2010

В неделя направих кратко пътешествие до Котел и Жеравна с баща ми и съпругата му. Никога не съм предполагала, че толкова близо до моето родно градче мога да срещна един такъв незабравим край и да се порадвам на природа и възрожденски къщи, такива каквито срещнах там. Не знам защо, но подобни места ме привличат особено много. Обичам да разглеждам къщи с възрожденска архитектура, особено такива, които се намират в малки селца в балкана. Страхотно отпускащо е да посетиш подобно място, атмосферата е неповторима. Естествено има и снимки:

гр. Котел (19.09.10)

Започнах снимките с нещата, които ме впечатлиха. Това е сградата на Общиа Котел- площадчето е изключително чисто, а храстите са подрязани по много интересен начин. На тази снимка съм хванала и баща ми с жена му, но те не влизат в интериора на града 🙂

Това е музея на Котленските възрожденци. Страшно много време му отделихме, просто защото си заслужава- вътре можете да видите оригинала на Рибния буквар, а също и да посетите гроба на Раковски. Ествествено, снимките вътре бяха забранени, така че имам за публикуване само снимки на самия музей.

Тук съм пред музея, зад мен природата е невероятна

Из улиците на Котел, където можеш да срещнеш търговци, които продават ръчно изработени покривчици, терлички, чантички и всякакви такива (татко пак се е наврял в кадър 🙂 )

Посетихме и църквата на Котел- много е стара, но не е поддържана. Околонея имаше разпръснати пласмасови бутилки и всякакви боклуци, които просто занемаряват снимката ми, така че няма да я публикувам. Няма и да коментирам предходното изречение…

Стига толкова с Котелските снимки, имам още много но просто няма да ми стигне цяла нощ да ги публикувам. Ходихме в още един музей там ама… музей с препарирани животни. Аз лично не толерирам подобен тип неща, но влязох да разгледам от любопитство. Експонатите (горките животинки) бяха явно препарирани някъде около годината на моето раждане и на някой от тях им беше изпаднало къде око, къде крило, къде зъб, къде козина и перушина. Май трябва да го прекръстят музей на ужасите…

По път към Жеравна- пред паметника на Ивайло (като японски туристи сме, всеки снима колкото може и колкото повече- толкова повече). Природа зад гърба ми … невероятно красиво…

Ето и самия паметник

Жеравна…

това всичкото го обиколихме

Тук гледам като ударена, сред многото чешми (със страхотно вкусна и сладка водица) тая беше с копче. Цъкаш и чешмата тръгва, докато се наведеш да си пийнеш- спира 🙂 Това някакъв вид Жеравна-фитнес ще да е 🙂

Ето тука една обикновена чешма пред една необикновена църква- цървквата в Жеравна, много стара, много красива, останах очарована. Тук ме е снимал някой с треперещи ръце (ще да е татко) и съм се размазала малко. От снимката е не от мен ! 🙂

Ето и входа на църквата – ДА СЕ ВИДИ на живо!

Къщата на Йовков- малка е, но пък в нея е живял любимият ми Български автор.

Бившето училище на Жеравна, в което Йовков е учил. По настоящем- художествена галерия. Архитектурата …

На тръгване- една последна снимка

С това мисля да завърша тази тема. Пожелавам на всеки със свободно време и здрав стомах, който да издържа на многобройните завои,  да види на живо забележителностите, които аз видях. Следващия път, живот и здраве, ще се ходи на скални манастири някъде по път към Русе. Следващо включване от мен- надявам се със снимки от там.

Advertisements




Мечкопор

3 09 2010
Върви си заека през гората и среща странно животно.
– Ти какво си?
– Мечкопор!
– Как така мечкопор?
– Ами срещнали се мечката и пора, харесали се и …
Продължил си заека и над него „Бжжжжжжж“
– Ти какво си?
– Конска муха!
– Абе я не се ебавайте с мене.




Music brings us all together! „Stand by me“

2 09 2010