Повече от две години Таралежите са странни птици…

15 12 2008

А аз дори забравих (за втора поредна година) рожденният ден на блогчето си…

Какви ли не неща се случиха за две години… Не дълъг, но не и кратък период. Похвалното е че все още имам посетители, хора които да четат словоизлиянията ми 🙂 (луди хора:) )

Най-хубавото е, че връщайки назад календарчето (горе в дясно) си спомням много хубави неща… А също и лоши. Блогът, драги ми читатели, е един чудесен вариант за това, човек да не забравя… Или поне да има от къде да прочете, та да си припомни!

Има неща, които не бива да бъдат забравяни и такива, които ни се иска да изтрием от съзнанието си възможно най-скоро… Хубаво е да се помни и доброто и лошото и все пак да не живееш в миналото.

Та… това, което исках да напиша е, че благодаря на всички, които не са ме забравили и продължават да надникват тук, в страничката ми, където на воля мога да пиша за всичко…

И… честит рожден ден на патерица на таралежите, които все още си остават странни птици…





Колко хубаво би било, ако живота протичаше наопаки…

10 12 2008

Първо трябва да умреш, за да свършиш тая работа и да се отървеш. След това отиваш в старчески дом. Оттам те изхвърлят, защото си станал прекалено здрав, взимаш си пенсията и отиваш на работа. Там те посрещат със златен часовник, лимузина, къща с градина, всичкото това в първия работен ден. Работиш 40 години докато станеш достатъчно млад, за да се радваш на почивката, която започва в университета. Пиеш яко, купонясваш и се готвиш за гимназията. После отиваш в начално училище, ставаш дете, играеш по цял ден, нямаш никакви отговорности, ставаш малко бебе, влизаш обратно, прекарваш последните си 9 месеца плувайки в лукс с централно отопление, спа център, руум сървис при почукване по стената…

… и накрая свършваш като оргазъм.