София… Ужасен град, предлагащ страхотни развлечения…

31 05 2008

Е… Снощи успешно се завърнах у дома, след няколко дневна командировка в София. Нали започвам нова работа и се наложи да замина за обучение в столицата. Не я бях посещавала от 2-3 години. А и за какво ли? Ужасно мръсен град, страхотен трафик и задръствания. Още с влизането ми там ми стана лошо от „чистият“ въздух. И всяка сутрин се събуждах със световъртеж. Бях отседнала в хотел Плиска /никога, ама никога не правете тази грешка/. Няма да навлизам в подробности за самият хотел, просто ще кажа че всичко беше старо и занемарено, мръсно, батерията на мивката в банята ми беше повредена и не работеше, от двата налични прозореца в стаята само единият беше използваем… Абе с 2 думи е ужасно място. Но пък поне успях да се забавлявам истински. Имам братовчеди в София. Къде ли не ходихме. 3D кино, шопинг терапия, боулинг… Все още имам болки в мускулите на дясната ръка от боулинга. При следващото ми посещение се надявам да отида на ледена пързалка да покарам кънки и отново да отида ан 3D кино, защото беше невероятно. Филма беше скучен и тъп, но пък усещането че си там, неописуемо… Кога ли и в нашето градче ще има подобни забавления?





Жената в магазин за авточасти :)

2 05 2008

Вечер след края на работния ден… Магазин за авточасти… Само един продавач и опашка от около 10 човека. Продавача работи доста добре, но опашката все пак се движи бавно – докато намери частта в каталога, докато провери в компютъра, туй – онуй…. Цялата опашка е малко напрегната, заради това че трябва да си губи времето, би било добре за 5 минути да купят каквото им трябва и да си ходят…. Цялата опашка се състои от мъже, с изключение на една девойка.
Девойката:
– Трябват ми спирачни накладки!
Продавача:
– За каква кола?
Девойката:
– За мойта!
Продавача:
– ?!!!!!
Опашката е отчаяна, разбират че това ще продължи дълго…. Продавачът:
– Марка?
Девойката:
– ??!!!!!
Продавачът:
– Как се казва?!
Девойката:
– Фолксваген!
Продавачът:
– Модел?
Девойката:
– ???!!!!
Продавачът:
– Отзад, на багажника, какво пише?
Девойката:
– А-А-А-АААА!! (пауза за размисъл) – „Роло“!!
Продавачът:
– ??!!!!
Опашката:
– ???!!!
Девойката:
– !!!!!!!!!!!!!!!!!
Продавачът и опашката се замислят какво е това „роло“.
Изведнъж, някой от опашката получава просветление:
– ПОЛО!!!!
Девойката:
– ?????????????
Продавачът:
– Уффффффффф!!
Опашката:
– Уф! Уф! Уф!
Продавачът:
– Година?
Девойката:
– 1978!
Продавачът:
– ???!!!
Опашката:
– ???!!!!
Всички са в шок, такава антика, а още се движи….
Продавачът нерешително прелиства каталога… Изведнъж някой от опашката
Хахахаха, хихихихи!!! (подавен смях), после по опашката с верижна реакция се чува хихикане…
Девойката (към опашката):
-????!!!!
Цялата опашка, вече дружно ХА-ХА-ХА!! Продавачът се откъсва от каталога. Тъпо гледа опашката, но и той загрява и почва да хихика. По-късно, потискайки смеха си:
– Година на производство на колата?!
Девойката:
– 1999.
Продавачът (ровейки се в каталога):
– Обем?
Опашката замира. Девойката (мислейки няколко секунди):
– На кое?
Опашката:
– ?!?!?!!?
Някой от опашката, на пода на магазина:
– НА БАГАЖНИКА, ХАХА – ОБЕМА НА БАГАЖНИКА!!!!
Опашката:
– ХА-ХА-ХА!!!
Девойката (много смутена):
– Не знам…
Половината опашка започва да се тресе в конвулсии. Продавачът:
– Дайте документите.
Девойката (дълго се рови в чантичката си) и вади ЛИЧНА КАРТА! Остатъците от опашката, в пристъпи на епилепсия, падат на земята. Най-слабите вече ги доубиват, за да не се мъчат… Около отдела се събира тълпа. Продавачът (червен от сдържания смях):
– Документите на КОЛАТА!!
Девойката (червена като продавача, но по други причини), изсипва съдържанието на чантичката си на рафта, продавача лови оттам свидетелството за регистрация, започва да търси по каталога накладки. Пауза. Народът от опашката постепенно се успокоява. Връща се в строя, чува се рядко, самотно хихикане.
Продавача:
– Имаме Lucas.
Девойката:
– Това какво е – модел?
Някой от опашката, (задавяйки остатъци от хихикане):
– Не – това е марка!
Девойката:
– ?!!!!!!!!! (явно се чувства тъпо)… А други имате ли?
Продавачът:
– Имаме Ferоdo, Ate.
Девойката:
– А задни?
Продавачът:
– Имаме и задни.
Девойката:
– Какви?
Продавачът:
– Същите.
Девойката (след дълъг размисъл):
– Не искам!
Продавачът:
– Какво не искате?
Девойкатапочервеняла като рак, почти крещейки, и вече достигайки до писък):
– НИЩО НЕ ИСКАМ!!!!!!
(бързо събира нещата си от рафта и си тръгва)
Опашката:
– !!!!!???
Продавачът:
– ?!?!?!?!?!?!?…. (пауза) – хм.. !! .. следващия!!