Едно неочаквано приятелство

28 12 2006


tyrgovishte.jpg

От доста дълго време си мисля, че хората са доста неблагодарни същества, че са много жестоки, че често те разочароват и няма смисъл да разчиташ на тях, защото понятие като „приятелство“ съществува само в детските приказки… Но… Винаги има изключения… Не отдавна (и не чак толкова скоро) срещнах неочаквано човек, който ме накара да повярвам, че приятелството го има не само в книгите. Срещата ни беше странна. Засякохме се из нет пространството и докато се усетя вече споделяхме дори най-съкровенните мисли, неудачи в живота… и в любовта. Хубаво е да зная, че дори далеч от мен винаги ще има някой, който е готов да ме утеши в тежките за мен моменти или да сподели радостите с мен. Благодаря ти Ники за подкрепата. Вярвам, че знаеш, че можеш да разчиташ на мен и никога няма да те изоставя… Както се казваше в един стих на Георги Константинов:

„… Приятелят – различен и еднакъв.

Със свои грижи и със собствен глас.

Но който в радостта ми не е плакал

и не е пял, когато плача аз.

С когото двойно на света живея,

но без да бъда тъмно раздвоен,

с когото общо, под една идея

върви несъвършеният ни ден…“





Очертава се една страхотна Нова Година

28 12 2006

За момента изгледите са много по-добри от това, което очаквах да се случи. Като започнем с това, че си купих нов компютър (който е меко казано страхотен и съм много доволна от похарчените пари), после ще си имам за подарък папагал (за което си мечтая от както старият ми папагал умря) и накрая, но не на последно място Ники ще дойде за посрещането на новата година в Търговище (което ме кара буквално да подскачам от радост). С нетърпение си чакам папагала и Ники и със сигурност ще сложа няколко техни снимки и в скромното ми блогче…





Раздялата

24 12 2006

heart.jpgРаздялата не боли!

Раздялата никога не е боляла!

Боли един изгубен свят… Болят очите казващи сбогом… Болят ръцете, очакващи едно завръщане… И хилядите твои пътища болят…

Раздялата не боли!

Раздялата никога не е боляла!

 PS- Весела Коледа на всички, защото моята със сигурност няма да е такава !





Отново сама…

24 12 2006

Съзнанието и ума ми са притъпени до максимум от алкохол и въпреки това едно единствено чувство все още ме преследва и не иска да ми даде спокойствието, за което аз отчаяно се боря и толкова силно желая. Болката все още си я имаше… Чудно

…Колко ли още от прозрачната течност трябва да погълне тялото ми, за да даде покой на душата ми? Явно няколко чаши не стигат… Сипвам си още тогава… В главата ми напират всякакви мисли и въпроси: „Какво ще правя сега, как ще живея, какво ме очаква, дали ще се справя…“ Въпроси, въпроси, въпроси… А отговорите така и не идват… Две единствени думи кънтят в съзнанието ми и ехото им ще чувам може би в продължение на дни, седмици или дори месеци…

Отново сама… Отново сама…

По дяволите да върви всичко ! Толкова ли не заслужавам малко щастие и нормален живот ? Чудя се- ако онези дивотии за преражданията и кармата са верни, колко ли зло същество съм била в предишният си живот, че сега да заслужа такава съдба???

Отново сама… Отново сама…

Умът ми ще експлоадира. Някъде там- дъблоко в себе си зная, че и това ще мине, всичко се забравя рано или късно. Но в момента е невъзможно да се случи, сега е моментът на спомените… Може би още една чаша и вече ще съм по близо до целта си да не усещам, да не помня, да не боли… Сещам се за една песен, в която се пееше „Всяка вечер аз ще пия и за теб ще плача, и във чашите ще те открия“

Само още една чаша…

Отново сама… Отново сама…





Щастлива съм !!!

20 12 2006

На пук на всичко съм щастлива… Най-вече се радвам че сайта се посещава. За има-няма 20 дена имам вече 1000 посещения, което само може да ме радва. В началото, когато го създадох си мислих, че никой няма да влиза и да чете нещата, които пиша. Оказа се, че греша…

За в бъдеще обещавам да правя темите по интересни. Имам много идеи,  но малко време да ги осъществя…

На всички, които посещават сайта искам да кажа само БЛАГОДАРЯ 🙂





Закони на самотата

19 12 2006

solitude1.jpgВсички хора сме самотници, раждаме се сами, живеем сами, умираме сами и се самозалъгваме че не сме сами!
Колкото повече решения взимаш сам толкова си по самотен.
Когато се научиш да оценяваш самотата, преставаш да си сам и започваш да си в компанията на себе си.
Когато оцениш собствената си компания можеш да оцениш и да си ценен в компанията на други.
Колкото повече хора има около тебе толкова си по-самотен.
Самотата е временно състояние. Наслаждавай и се!
Самотата може да те разруши ако я оставиш да го направи, в противен случай може само да те изгради.
Самотата е чувство и затова или присъства или отсъства. Самотата не е липса на нещо си или някои си!
Самотата може да бъде наложена само за кратко време! После сам си я налагаш понеже я обикваш.





За пореден път…

18 12 2006

sad-girl.jpgЗа пореден път се убеждавам в това, че е грешка човек да има приятели или да разчита на хора, които е мислил, че са такива за него.

За пореден път се убеждавам, че всеки си гони собственият интерес…

За пореден път се убеждавам, че животът ми е по-спокоен, когато съм сама (рано или късно човек свиква със самотата)…

За пореден път се убеждавам, че мога да рачитам само на себе си…

По дяволите- за пореден път !