Работно време

Ама искам и аз такова работно времеееее

Аз, след около 50 години

Снимката е достатъчно красноречива! Тук съм се снимала след 50 години, докато обучавам младежите как да играят онлайн игрици

Повече от две години Таралежите са странни птици…

А аз дори забравих (за втора поредна година) рожденният ден на блогчето си…

Какви ли не неща се случиха за две години… Не дълъг, но не и кратък период. Похвалното е че все още имам посетители, хора които да четат словоизлиянията ми (луди хора:) )

Най-хубавото е, че връщайки назад календарчето (горе в дясно) си спомням много хубави неща… А също и лоши. Блогът, драги ми читатели, е един чудесен вариант за това, човек да не забравя… Или поне да има от къде да прочете, та да си припомни!

Има неща, които не бива да бъдат забравяни и такива, които ни се иска да изтрием от съзнанието си възможно най-скоро… Хубаво е да се помни и доброто и лошото и все пак да не живееш в миналото.

Та… това, което исках да напиша е, че благодаря на всички, които не са ме забравили и продължават да надникват тук, в страничката ми, където на воля мога да пиша за всичко…

И… честит рожден ден на патерица на таралежите, които все още си остават странни птици…

Колко хубаво би било, ако живота протичаше наопаки…

Първо трябва да умреш, за да свършиш тая работа и да се отървеш. След това отиваш в старчески дом. Оттам те изхвърлят, защото си станал прекалено здрав, взимаш си пенсията и отиваш на работа. Там те посрещат със златен часовник, лимузина, къща с градина, всичкото това в първия работен ден. Работиш 40 години докато станеш достатъчно млад, за да се радваш на почивката, която започва в университета. Пиеш яко, купонясваш и се готвиш за гимназията. После отиваш в начално училище, ставаш дете, играеш по цял ден, нямаш никакви отговорности, ставаш малко бебе, влизаш обратно, прекарваш последните си 9 месеца плувайки в лукс с централно отопление, спа център, руум сървис при почукване по стената…

… и накрая свършваш като оргазъм.

Ето и една сериозна тема

Хм…. направо ще си попитам

ЗА или ПРОТИВ смъртното наказание?

Интересно ми е да разбера как мислите… Аз също ще кажа какво мисля (въпреки, че мен никой не ме пита)

Аз съм ЗА смъртното наказание, но за тежките провинения, които са доказани с достатъчно солидни доказателства. Да кажем, в това число включвам педофилите, терористите, убийците (за предумишлено убийство говоря)… Онзи ден в новата игра по Нова ТВ „Всичко по 10″ (на която игра не давам повече от месец в ефир, адски е безсмислена и невероятно скучна) имаше въпрос за това какъв е процента на съгражданите ни, които са ЗА смъртното наказание. Е процента не беше голям, но пък и аз не съм убедена много във верността му.

Заслужава ли си някой гнусен, гаден педофил да си почива на „топло“ и да се храни на гърба на данъкоплатците, докато в същото време отвън един пенсионер, който се е трудил цял живот получава 90 лв. пенсия и се чуди как да си плати лекарствата и да си купи храна? А заслужава ли си човек, който е убил друг човек да си почива и да получава храна три пъти на ден, докато едно дете навън проси на улицата, защото е гладно… Да ама в затвора се измъчвали всеки ден с мисълта за извършеното престъпление…
Ей такива ми ти работи.

Приказка

Тази я бях забравила и днес попаднах случайно на нея в интернет.

Циганска приказка
Ся, Мемет, некогаси на един ного тъпо кралица му са ражда един, ама псилютно грозен дащеря. Ма токлу грозен – смрът. Като го погледнеш и напрао ти спира чесовника. И затва кат дошли феите на кърщенето, и сичкото са мръщи и като иде до леглото на принцеста, сичкото повръщал.
Обачи, имало един добро фея, и той каза:
- Ми, фаф тва ден, кога те тва изрот тука напрай шеснаесе годин, ша са наръга сас един шило в гъзъ и ше баялдиса, за радос на родата.
- Анджък, ашколсун, мерси! – казал кралицата. Щот са, то верно майка му, ама гледа реално на нещтата.
- Ше баялдиса – мъди! – викнало Злото фея. (То ного са ядосал че са го туриле най-близо при креватчето, и не мое си напрай джамбурето – кво апне или пийне – венага връща) – Ич нема а пукяса, ми кат са избуши сас шилото, само ше успива, и като идва Прекраснуту принц да го цуне, тогаа ши става.
И аман-заман, нема кво да прайш. Кото – такова. Минава бая годин и малкото принцеса пурасва и стана най-грозния девойка ф Млечното път. Толко грозен, че даже мухите не го каца. И като прай шеснаесе годин, некаф обущар толко са сплашва като го видя, че почва да бега и спуснал шилото. И нали са сещаш, Мемет? Тва кат вижда шилото и давай, да си го завре у гъзо. Щот не само грозен, ми и прос. И ляга и почна да хърка. Ама хърка ти казвам – бичи. И хорат не може заспива от хъркане, и фащат, и го затварат на една кофчег, и го носат на гората, и го затрупали там ф един дупка, и даже неколко народ ударили една кючек отгорето. То даже майка му викал да го фърлат на морето, ама те казали че нали, тва друго прикаска и така.
И отива майка му при Злото фея, и са моли и вика:
- Ама мола ти са ма, кажи кога ше са сабуди мойто щерка ма, кажи, та да знам, та ф същата мумент да са знасям ф чужбина. – Толку ного и бил мъка за щерката.
- Кат са намери принц, тогава ше са збужда, дееба и киликанзера истръпнал.
- А! Кой тва идиот, дека ше го пуглежда на мойто щерка, ма?
- Любоф кьораво, ма. То по-чапрашък от дрисня, ма. И по-кьораф от Стиви Вондар. Ши са намери. Такъф вест, направо сасипва горкото кралица. Не могло да преживява тва майчинската сарце и издъхва от мачителен смърт след осемдесе и седем годин.
И след сто лазарника, Мемет, през онва гора минава една принц. Не било баш такъво, кво казал феята. Било алкохолик и коцкар – да си ебе мамата. Ебало какво добара – живо и умряло. И некои му викали „Некрофилама него му било презнали, щот и без тва не са родило ного умен, апа и сас времето, по-прос станало.
Усеща по един време принца, а! Велисипета нещо тресе. А де! Слиза от транспорта, свалил каската – слуша Рррррръъъъмх – хъъъъъърф . Ай сиктир. Първо си помислило, абе нещо на ушите му стана, ама после са усеща – тва под земята нещо хърка.
- Абе кой заспал тука бе? – вика, и веднага са сети че само женско мое така яко да бичи. И го фанал яко некротва, любофта. И са фарлило на земята и копа. И изкопва кофчега. И таман продупчило един дупка на необходимия место, и аха, таман сваля гащите, и слу- Ааа, давай първо да са цалувами!
Абе кой тука хухавели, бе? Фаща и расковава целото капак, и кат поглежда – веднага пада ф несвяс. От ужас очите му исфръкна и той – долу. Комоцио.
И принцесата вика:
- Адеее, раздават принцове! – и му са фърля отгоре, и докат още не са опраил готака. И, чудо! Грозното принцеса са превръща на още по-грозно жаба. Крастаф. По едно време пича са осеферил така леко и гледа – некаф кофчег и един жаба Ебагомайката, колко пих фчера беИ си мисли, че на друго прикаска, и фаща и цалува жабата. Обачи жабата стана мнооого красиф принцеса, и вика: Давай да са женим! И тоа вика убаво, и фаща и го надупва. И после тръгна да си отива, и красивото принцеса казал: Ами каде, бе ко стана сас жененето? – и тоа като са ядосва, и траааас – набримчи го един тукат. И красивото принцеса са превъртял двама пъти фаф въздуха, и са избуфтя на земята и пак станал жаба. Тва гледа и не верва. Аре пак цалува – пак красиф принцеса – аре пак го напънал, после пак – траааас тукатите – пак жаба. А! Аре трето път – пак така.
И принца мисли, мисли и вика:
- Разгеле, най-накраа нещо полезно ф тоа живот скапан. – и прибра жабата ф джоба. И оттогава са опрай.
И така „

Голям смях :)

ЦЪК

За любителите на кафето

Интересна ми стана една тема, за която снощи се заприказвахме. Мои познати ми споменаха, че най-скъпото кафе (в света) се продава в София за около 70-100 лв. чашата. Хм… Чудите се какво ли ще е това кафе, че да е толкова скъпо, а? Ами отговора е- акано кафе. В буквалния смисъл го казвам (пиша). Та историята на това кафе преминава през стомаха на някакво си животинче, наречено Kopi Luwak. Било коткоподобно или нещо от този тип. Значи на хората в Бразилия (известни с това, че правят най-качественото кафе) им било трудничко да събират кафенцето зрънце по зрънце, па после да го пекат, та след това да се смила и т.н. и т.н. За това обърнали внимание на тази коткоподобна животинка, която се храни с насекоми, гризачи и плодове. Открили, че любимата му храна е плодовете на кафените дръвчета, които обаче то не може да смели в стомахчето си и ги ака цели. Тогава те ги събират от акитата му и ги мият, пекат и… и тук вече става интересно, защото това, аканото кафе се продава на луди цени. В една статия в интернет открих, че в София кафенцето се продава за около 70-100 лв. чашата (както вече споменах), а в Париж или Лондон (например) цената достига около 100 евро.

И тук вече идва сериозният за мен въпрос- дали моето коткоподобно (защото в момента то прилича повече на прасеподобно) няма да яде кафе?

Месец мълчание

Сега обърнах внимание, че от месец не съм писала нищо… През този 1 месец станах на 25. Не било чак толкова страшно колкото си го мислих. Когато се направиш, че не забелязваш и не обърнеш внимание, то тогава все едно не се е случило. Харесва ми тази нова стратегия, мога да я използвам и в други ситуации Сега отново се чувствам малко тъжна… заради лятото, което така бързо отмина. Надявах се да има още топли дни, но явно природата е решила друго. Чувствам се подтисната, когато навън времето е лошо. Чувала съм, че и на други хора това им влияе… Не ми се излиза, не ми се забавлява, желанието ми е само да си стоя , дома на топличко и да гледам някой филм или да цъкам игрици на компютъра.

Явно не е добра идея да пиша, когато навън вали. Обещавам следващата ми тема да е написана под влияние на слънцето

Всичко си е все същото…

Явно само аз се променям… Аз остарявам Децата все още пеят „бели пеперуди“ и втренчени в небесата, очаквайки поредният „самолет, с номер 5″ се забавляват, докато аз… аз остарявам. Скоро става четвърт век от раждането ми. 25 са си 25, а като ги навърша и се запътя към 26-тата вече ще ме причисляват към групата на наближилите 30, а не тези дето са малко над 20-те. Леля, а не кака, това ме очаква. Все светло бъдеще, нали?
Сложна е тя моятя математика…

Наближи ли рожденният ми ден съм си винаги така „оптимистично“ настроена.

ПС- „Таралежите се раждат без бодли“ (невероятен филм)