Повече от две години Таралежите са странни птици…

А аз дори забравих (за втора поредна година) рожденният ден на блогчето си…

Какви ли не неща се случиха за две години… Не дълъг, но не и кратък период. Похвалното е че все още имам посетители, хора които да четат словоизлиянията ми (луди хора:) )

Най-хубавото е, че връщайки назад календарчето (горе в дясно) си спомням много хубави неща… А също и лоши. Блогът, драги ми читатели, е един чудесен вариант за това, човек да не забравя… Или поне да има от къде да прочете, та да си припомни!

Има неща, които не бива да бъдат забравяни и такива, които ни се иска да изтрием от съзнанието си възможно най-скоро… Хубаво е да се помни и доброто и лошото и все пак да не живееш в миналото.

Та… това, което исках да напиша е, че благодаря на всички, които не са ме забравили и продължават да надникват тук, в страничката ми, където на воля мога да пиша за всичко…

И… честит рожден ден на патерица на таралежите, които все още си остават странни птици…

Колко хубаво би било, ако живота протичаше наопаки…

Първо трябва да умреш, за да свършиш тая работа и да се отървеш. След това отиваш в старчески дом. Оттам те изхвърлят, защото си станал прекалено здрав, взимаш си пенсията и отиваш на работа. Там те посрещат със златен часовник, лимузина, къща с градина, всичкото това в първия работен ден. Работиш 40 години докато станеш достатъчно млад, за да се радваш на почивката, която започва в университета. Пиеш яко, купонясваш и се готвиш за гимназията. После отиваш в начално училище, ставаш дете, играеш по цял ден, нямаш никакви отговорности, ставаш малко бебе, влизаш обратно, прекарваш последните си 9 месеца плувайки в лукс с централно отопление, спа център, руум сървис при почукване по стената…

… и накрая свършваш като оргазъм.

Ето и една сериозна тема

Хм…. направо ще си попитам

ЗА или ПРОТИВ смъртното наказание?

Интересно ми е да разбера как мислите… Аз също ще кажа какво мисля (въпреки, че мен никой не ме пита)

Аз съм ЗА смъртното наказание, но за тежките провинения, които са доказани с достатъчно солидни доказателства. Да кажем, в това число включвам педофилите, терористите, убийците (за предумишлено убийство говоря)… Онзи ден в новата игра по Нова ТВ „Всичко по 10″ (на която игра не давам повече от месец в ефир, адски е безсмислена и невероятно скучна) имаше въпрос за това какъв е процента на съгражданите ни, които са ЗА смъртното наказание. Е процента не беше голям, но пък и аз не съм убедена много във верността му.

Заслужава ли си някой гнусен, гаден педофил да си почива на „топло“ и да се храни на гърба на данъкоплатците, докато в същото време отвън един пенсионер, който се е трудил цял живот получава 90 лв. пенсия и се чуди как да си плати лекарствата и да си купи храна? А заслужава ли си човек, който е убил друг човек да си почива и да получава храна три пъти на ден, докато едно дете навън проси на улицата, защото е гладно… Да ама в затвора се измъчвали всеки ден с мисълта за извършеното престъпление…
Ей такива ми ти работи.

За любителите на кафето

Интересна ми стана една тема, за която снощи се заприказвахме. Мои познати ми споменаха, че най-скъпото кафе (в света) се продава в София за около 70-100 лв. чашата. Хм… Чудите се какво ли ще е това кафе, че да е толкова скъпо, а? Ами отговора е- акано кафе. В буквалния смисъл го казвам (пиша). Та историята на това кафе преминава през стомаха на някакво си животинче, наречено Kopi Luwak. Било коткоподобно или нещо от този тип. Значи на хората в Бразилия (известни с това, че правят най-качественото кафе) им било трудничко да събират кафенцето зрънце по зрънце, па после да го пекат, та след това да се смила и т.н. и т.н. За това обърнали внимание на тази коткоподобна животинка, която се храни с насекоми, гризачи и плодове. Открили, че любимата му храна е плодовете на кафените дръвчета, които обаче то не може да смели в стомахчето си и ги ака цели. Тогава те ги събират от акитата му и ги мият, пекат и… и тук вече става интересно, защото това, аканото кафе се продава на луди цени. В една статия в интернет открих, че в София кафенцето се продава за около 70-100 лв. чашата (както вече споменах), а в Париж или Лондон (например) цената достига около 100 евро.

И тук вече идва сериозният за мен въпрос- дали моето коткоподобно (защото в момента то прилича повече на прасеподобно) няма да яде кафе?

Месец мълчание

Сега обърнах внимание, че от месец не съм писала нищо… През този 1 месец станах на 25. Не било чак толкова страшно колкото си го мислих. Когато се направиш, че не забелязваш и не обърнеш внимание, то тогава все едно не се е случило. Харесва ми тази нова стратегия, мога да я използвам и в други ситуации Сега отново се чувствам малко тъжна… заради лятото, което така бързо отмина. Надявах се да има още топли дни, но явно природата е решила друго. Чувствам се подтисната, когато навън времето е лошо. Чувала съм, че и на други хора това им влияе… Не ми се излиза, не ми се забавлява, желанието ми е само да си стоя , дома на топличко и да гледам някой филм или да цъкам игрици на компютъра.

Явно не е добра идея да пиша, когато навън вали. Обещавам следващата ми тема да е написана под влияние на слънцето

Всичко си е все същото…

Явно само аз се променям… Аз остарявам Децата все още пеят „бели пеперуди“ и втренчени в небесата, очаквайки поредният „самолет, с номер 5″ се забавляват, докато аз… аз остарявам. Скоро става четвърт век от раждането ми. 25 са си 25, а като ги навърша и се запътя към 26-тата вече ще ме причисляват към групата на наближилите 30, а не тези дето са малко над 20-те. Леля, а не кака, това ме очаква. Все светло бъдеще, нали?
Сложна е тя моятя математика…

Наближи ли рожденният ми ден съм си винаги така „оптимистично“ настроена.

ПС- „Таралежите се раждат без бодли“ (невероятен филм)

За кирилицата, латиницата и … маймуницата в интернет

До преди време изобщо не ме интересуваше това кой как ще пише в интернет. Но явно колкото повече остарявам, толкова повече започвам да обичам всичо българско и нашенско.

Сега от известно време се дразня много от „маймуницата“, както много хора я наричат. Или да обясня за тези, които не са срещали тази дума- това е писаница на български, но с латинските буквички. И бих помолила вече, от тук нататък да не се правят коментари в подобен вид. Ще ви кажа и защо.

Първо, защото това адски разваля правописа. Аз не съм учителка, че да ви поучавам, но все пак хората в днешно време пишат Омра (а не умра), такАв (а не такъв) и т.н. И все ми се струва, че това е от писанията им в интернет на латиница и поради липса на определени буквички като Ъ, Щ, Ш, Ч в така „прекрасната“ латинска азбука… А някак си е смешно да не знаеш родният си език и да грешиш толкова елементарни думи! За това, хайде да използваме латинският само по предназначение, а?

Хм…

Също така ме дразни това, че този тип писане е по-скоро от мързел от колкото от невъзможност за използване на кирилица (грррр). Аййййде, моля ви се, да не ви мързи чак толкова, а? Все пак това е едно копче (в най-лошия случай две) от клавиатурата, което трябва да натиснете, за да смените режима на писане! Щом имате време да прочетете нещо, намерете и време да го напишете като хората, а не да го надраскате.

И накрая, за да не прозвучи все едно се карам, просто ще се извиня за нахалството, което проявявам, но все пак това си е моето лично пространство в интернет и АЗ имам право да определям правилата в него.

Благодаря за вниманието!

Heart pain

Не мисля, че думите биха били достатъчно красноречиви, за да кажат какво ми е в момента…

Животът след това…

Това да заспиш в 2-3 часа през ноща, въпреки че си легнал в 12, после да се събудиш в 4 сутринта и да не можеш да заспиш… След което да се въртиш до 5, да се самозалъгваш че спиш до 6, в 6 вече да се успокояваш, че скоро ще стане 7 и ще трябва да ставаш за работа и в 6:30 да се изстреляш от леглото, защото има огромна празнина- както в лявата половина от него така и в сърцето ти… Да отслабнеш с 2 килограма за ден и половина… Да се чувстваш изоставен, самотен, нещастен и отритнат… Не е човешко и не се издържа вече…

Разбитото сърце

Учудващо, но продължава да тупти… Сякаш се бори за живот… А е толкова наранено… Само надеждада в него остава, за да го крепи и лекува (а надеждата умирала последна)… Дори не ми се пише за това……….