За любителите на кафето

Интересна ми стана една тема, за която снощи се заприказвахме. Мои познати ми споменаха, че най-скъпото кафе (в света) се продава в София за около 70-100 лв. чашата. Хм… Чудите се какво ли ще е това кафе, че да е толкова скъпо, а? Ами отговора е- акано кафе. В буквалния смисъл го казвам (пиша). Та историята на това кафе преминава през стомаха на някакво си животинче, наречено Kopi Luwak. Било коткоподобно или нещо от този тип. Значи на хората в Бразилия (известни с това, че правят най-качественото кафе) им било трудничко да събират кафенцето зрънце по зрънце, па после да го пекат, та след това да се смила и т.н. и т.н. За това обърнали внимание на тази коткоподобна животинка, която се храни с насекоми, гризачи и плодове. Открили, че любимата му храна е плодовете на кафените дръвчета, които обаче то не може да смели в стомахчето си и ги ака цели. Тогава те ги събират от акитата му и ги мият, пекат и… и тук вече става интересно, защото това, аканото кафе се продава на луди цени. В една статия в интернет открих, че в София кафенцето се продава за около 70-100 лв. чашата (както вече споменах), а в Париж или Лондон (например) цената достига около 100 евро.

И тук вече идва сериозният за мен въпрос- дали моето коткоподобно (защото в момента то прилича повече на прасеподобно) няма да яде кафе?

Un Amor

Взех, че снощи се вдъхнових да правя клипче. И ето какво излезе от една от любимите ми песни и от любимите ми картини:




надявам се да се хареса творението ми, мисля че в бъдеще ще продължа да си ги измислям подобни, но вече с малко повече ефекти по картинките. Снощи просто ме домързя да слагам и ефекти…

Manowar-Hail and Kill live in Bulgaria 2007

Концерт на Manowar

За моите приятели не е тайна, че съм фенка на рок музиката. И много много много харесвам Manowar. Това ми е една от най-любимите групи. Сега отново ще имат концерт и отново май ще се размина с него
Някак си нещатата не ми се нареждат изобщо… А толкова искам да отида. Опитвам се да направя всичко възможно, но гаджето ме отряза за концерта, оказа се, че моята приятелка пък е поканила бившо мое гадже да ходи с нея на концерта (аз автоматично отпадам в този случай), братът на моя приятел се нави да ходим (но някак не ми звучи убедителен в желанието си и си мисля, че след 2 дни ще се откаже)… И въобще… Май пак ще си гледам клипчета от концертите у дома

190 км./ч.

Това беше максималната скорост, която успях да постигна днес. Не беше никак лошо Мислих си че от миналата година до сега ще съм забравила много неща, ама се оказа друго Като цяло денят ми беше много интересен- първо излязох извън града и покарах, после няколко обиколки вътре в него, едно кафенце после няколко филмчета на спокойствие у дома, след което пак на мотора… Дори някакъв чичко-рокер с мазен чопър ме настигна и ми даде жест да отбия в страни да си полафим и да се запознаем. Аз отбих ама като си махнах каската и той остана доста озадачен и не знаеше какво да ми каже Без звук- само картина. После се освести и разменихме 2-3 думи за това кой какъв мотор има и как го кара Оказва се, че на този етап в нашият град от всички жени-моторджийки май само аз си карам. По принцип обичам тази думичка “единствена” (аз единствена карам мотор, единствена притежавам котка, която в радиус поне от 40 км. около мен не може да се срещне). Не че се фукам, ама що пък да не взема да се похваля сега Та за мотора- поне да му се нарадвам, че утре ще го водя на чичко майстор, да му подлепят пукнатите спойлери и да го пребоядисат, после нови гуми и отново съм по пътищата с него. Дори съм направила снимчица, която обаче ще сложа след пребоядисването (нещо като в онзи тип реклами “преди/сега”)…

ПС-К’во ли пък съм се разписала и аз. Може би защото ми е скучно и няма какво да правя
Тъп финал на тази тема, ама к’вото- такова…

Пролет пукна- ние не

Айде вече се постопли времето- мисля скоро да открия мото сезона В неделя се надявам да е слънчево, че да си подкарам мотора… Пожелайте ми успешен и безавариен сезон
Поздравявам всички фенове с този клип:

Арчибалд

Ето го моя хубавец Арчибалд. Невероятен сладур (и дивак)

Най-накрая коте

След дълго търсене, ровене в интернет, звънене по обяви… След всичко това най-накрая открих своето коте. Своето най-хубаво, най-миличко, най-пухкаво котенце. От снощи вече е у дома. Британска късокосместа порода, страшен красавец, мъжкар и голямо диване. Снощи до късно не ме остави да спя, а тази сутрин, рано- около 5 часа, усетих как някой подскача върху мен и ме бута да си играем. Иначе е голям глезан, отначало хем се плашеше от нас, хем искаше да идва да си играе и да го глезонтя. Жалко че в момента не мога да го снимам, той просто не застава на едно място и в общи линии аз докато “щракна” снимката, тя остава празна. Трябва да го издебна да заспи и тогава ще публикувам и снимки. Адски съм щастлива. Имам котка, имам пък!

Искам котка …

Искам малко, сладко, пухесто топче у дома… В смисъл - котка. Искам пък!