Георги Калоянчев на изпит по немски език

из автобиографичната книга на Георги Калоянчев.

… Но тъкмо в последния клас на гимназията учителката беше преместена в Скопие и дойде нов учител. С него дойдоха и моите двойки по немски език. Още първия час той разра, че по неговия предмет аз съм една нула. На всичкото отгоре той се казваше Георги като мен, но това съвсем не го омилостивяваше. Георги Георгиев. Току-що завъшил университет. Младок. И амбициозен. Викахме му Гошо, защото не успяхме да му измислим по-интересен прякор. Животът ми се стъжни. Чакаше ме матура, а той ме остави на поправителен по немски. Ами сега? Къде, къде, изплаках се в театъра. Това беше моят дом, няма да тревожа мама и тата! Оказа се, че актьорът Йордан Спасов се познава с Гошо.
- Бат Дончо, вика, кажи му няколко думи на тоя да ме пусне, че закъсвам с матурата!
- На кого, на Георгиев ли, нямаш проблеми!
И наистна му казал добри думи за мене. Но независимо от това аз рано-рано застанах пред дома на Гошо. В седем и половина той излезе и аз:
- Гутен таг! Днес, викам, имам изпит при вас, дойдох да ви посрещна. Той се засмя и тръгна към училище. Тръгнах и аз с него. Той висо-о-ок! Аз – едно пумпалче подире му.
- Господин Георгиев, викам, бат Данчо обади ли ви се?
- Кой?
- Артиста, Йордан Спасов.
- О, за тебе ли става дума? – изгледа ме любопитно Гошо
- За мене, – изпъчих се аз
- Е, хубаво де, толкова години си учил немски, не го ли поназнайваш?
- А, знам го, обаче да не ме объркате с някой друг. – смотолевям аз и се чудя: какви ми ги приказва?
Толкоз, стигнахме училище. Влизам аз в стаята, където ще бъде изпитът, и гледам: на един чин седнал той, а от двете му страни учителят по пеене и учителят по гимнастика. Тричленка. От тримата само той знае немски. Това, добре.
Сядам на определеното място- изпитът започва.
Гошо ми подава немско-български речник, празен бял лист и някаква книжка на немски език, на която е отбелязал три изречения.
- Превеждай! – каза
Бре! Ровя, ровя в речника – нито една дума от текста не намирам.
- Господин Георгиев – викам, този речник не е пълен
- Как не е пълен?
- Ами, няма ги моите думи.
О-о-о! – усмихва се той разбиращо и ни дава друг, хей такъв дебел речник.
- Ако и в този ги няма – вика, – ще ти дам още по-голям.
Търся, ровя, няма ги моите думи
А тричленката не ми обръща никакво внимание. Гимнастикът чете вестник, другия разучава някакви ноти, Гошо зяпа през прозореца… Но внезапно се обръща и …
- Дай – вика – да видя какво си направил?
Давам му празен листо.
- Охо! По първи въпрос – две!
И така високо заявява тази оценка, че ония двамата зарязват вестника, нотите и съчувствено клатят глави.
„Хай да му се не види!“ – притеснявам се аз. За какво крещи тоя даскал, нали бат Данчо му обясни работата?
- Давай по втория въпрос! – наржеда Гошо
Втория въпрос е: Биографията на Шилер. Правя дълга пауза, един вид състредоточавам се върху Шилер, а в същотот време трескаво кроя план: Добре, той е обещал на бат Данчо да ми даде изпита, но ако аз не говоря, ония двамата ще се усъмнят. И може да попитат: „Как тъй му даваш изпита, като не е обелил нито дума?“ Значи: трябва да говоря. На немски. И понеже не го знам, ще си го измисля. Готово!!! Поемам дъх и започвам:
- Айне клайне зиге зайне Шилер… …. Дайне майне цайне нах Шилер. Драйте фурте бунте вар Шилер…. … Говоря бързо, категорично, без замисляне като зубрач отличник и непрекъснотот бутам: Шилер! Шилер! За да разбере тричленката за какво става дума.
Гошо ме гле-е-еда… … По едно време се обърна да види какво правят комисията. Комисията спокойно чете весник и разучава ноти. А аз пердаша:
- Их бите мусен дас Шилер! Аген заген маген Шилер! Явол!
- Генуг(до тук, спри)! – изкрещя Гошо.
Добре, ама аз не знам какво е това „генуг“ и продължавам:
- Майне, дайне, зайне … …
- Генуг! – повтаря заплашително даскалът.
- Аз нямам за Генуг, аз имам за Шилер! – заявявам нахално!
- Спри бе!
- Добре де, ще спра, но имах още два-три реда… … … и …
- Спирай!
Е, спрях и го гледам в очите. И той ме гледа, а погледът му един такъв замъглен. Помълча, помълча и въздъхна:
- Давай по трети въпрос: глагола „геен“.
- Геен, гинг, геганген! – изстрелях аз
- Сигурен ли си? – попита той.
- Абсолютно!
Той пак ме загледа едно странно и ми направи знак с ръка: махай се! В смисъл – неможе да ме глед повече! Този жест „махай се“ не ми хареса и затова реших да го изчакам пред училището. Щом излезе, тръгнах подире му и като се отдалечихме двайсетина крачки, не издържах … …
- Господин Георгиев…
Той стреснато се обърна и първото, което рече, беше един любим бургаски лаф:
- Въ-ъ-ъ-ъх!
Вскяко слисване, неочаквано действие, потресаващо явление, бургазлии поссрещат с това Въ-ъ-ъх!
- Въ-ъ-ъ-ъх! Ела тук! Какво направи ти с мене?
- Ами нали бат Данчо ви говори…. Трябваше да се спасявам пред комисията… …
- Говориш, говориш като картечница, слушам те и нищо не разбирам. По едно време си викам: брех какво става? Знам ли го този език, дето го предавам, или не го знам!
- Колко, колко ми писахте? -нямам търпение аз.
- Писах ти една тройка да ми се махаш от главата! – въздъхна уморено Гошо и си тръгна  …

Twilight

“When you can live forever, what do you live for?“

Е дойде време и аз да напиша нещо относно книгите и филма (и без това не съм писала отдавна нищо)
Преди да прочета книгите изгледах филма, за да добия някаква представа що е то Twilight и има ли почва у нас В същност когато изгледах филма за пръв път ми допадна. не кой знае какво, но на фона на цялата останала боза, която виси в топ 10 класациите, останах доволна.
Реших да прочета и книгите. Филма естествено е бледо подобие на книгите, с доста сбито съдържание и моменти които липсват или са преиначени или пък добавени ненужно.
Въпреки, че срещнах доста положителни, но и също толкова отрицателни отзиви за тези книги ще ви разкажа накратко моята гледна точка (никой не е длъжен да се съобразява с нея разбира се)

Аз останах страшно доволна от прочетеното. Историите за вампири са показани в друга светлина, различна от тази до момента.
Историята се разказва за любовта между момиче и момче. До тук добре. Да ама тя е човек, а той вампир (нищо че е „вегитарианец“ както самата книга го описва – пиещ само животинска кръв) и нейната кръв ужасно го привлича (и тук както сами виждате идва големият проблем). С течение на времето той успява да контролира жаждата си и се завихря любовната история. Има напрежение, има любов, има раздяла, има и сватба, има и дете…

Книгите са адски лесни за четене, разказани много леко, без прекалено усложнени ситуации и обстоятелствени описания от по 10 страници. Идеални са за отмора и лесни за „смилане“…

Имаше отзиви, че се харесват само на тинейджъри, с което не съм напълно съгласна, но всеки има право на мнение.

Сега повече информация.

Можете да си „дръпнете“ книжките от ето този линк

Превода е непрофесионален, но е добър. Е има тук- таме някоя и друга правописна грешчица, но не е кой знае какво.

Ето и трейлър на филма, ако не ви се чете.

Според мен не е загубено време нито за едното, нито за другото.

Ето и още един полезен линк за феновете на Twilight. Авторката на публикацията се е постарала да даде възможно най- много линкове за хората, които се интересуват от темата.

Manowar – The Crown And The Ring (Live at Bulgaria 05-07-08) HQ

Започнаха да излизат клипове от концерта на Manowar, на които бяхме. Като ги гледам и настръхвам и все едно отново съм там. Беше един от наи-незабравимите моменти в живота ми!

Повече от две години Таралежите са странни птици…

А аз дори забравих (за втора поредна година) рожденният ден на блогчето си…

Какви ли не неща се случиха за две години… Не дълъг, но не и кратък период. Похвалното е че все още имам посетители, хора които да четат словоизлиянията ми (луди хора:) )

Най-хубавото е, че връщайки назад календарчето (горе в дясно) си спомням много хубави неща… А също и лоши. Блогът, драги ми читатели, е един чудесен вариант за това, човек да не забравя… Или поне да има от къде да прочете, та да си припомни!

Има неща, които не бива да бъдат забравяни и такива, които ни се иска да изтрием от съзнанието си възможно най-скоро… Хубаво е да се помни и доброто и лошото и все пак да не живееш в миналото.

Та… това, което исках да напиша е, че благодаря на всички, които не са ме забравили и продължават да надникват тук, в страничката ми, където на воля мога да пиша за всичко…

И… честит рожден ден на патерица на таралежите, които все още си остават странни птици…

Un Amor

Взех, че снощи се вдъхнових да правя клипче. И ето какво излезе от една от любимите ми песни и от любимите ми картини:




надявам се да се хареса творението ми, мисля че в бъдеще ще продължа да си ги измислям подобни, но вече с малко повече ефекти по картинките. Снощи просто ме домързя да слагам и ефекти…

Ля-ля-ля

Още ме държи шума в ушите от концерта. Права беше Таня, че няколко дни ще е така… В същност… Таня винаги е права (да го вметна това, че е важно!). Снощи ми изпрати снимки от Каварна, преди концерта. Сега ги гледам и се чудя дали да сложа една-две… Ама ще сложа. Яд ме е, че не се снимахме на стадиона, когато вече се бяхме екипирали всички с тениски на Manowar. Нищо де, на следващият концерт ще се снимаме. Якото беше, че вчера, когато Таня ми се обади (и въпреки, че и на двете още ни звънтят главите) аз си бях набичила Hail&Kill, а тя някакво друго там парче на Manowar. Лафихме си сигурно 15 минути по телефона. Отдавна не ми се беше случвало да си говоря с нея толкова време. Обикновенно претупваме разговора с бърза уговорка за кафе. Но не и вчера Вчера си преразказахме събитията от изминалите дни по време и след концерта. Еуфорията ще ни държи още дълго, така като гледам Айде, ето ги и снимките, действието се развива на фонтанчето в центъра на Каварна:

Това е брат ми:

Това сме Таня, аз и брат ми:

Това пък са Таня и Иван (съпругът й):

Manowar поставиха рекорд…

… за най-дълъг рок концерт! Аз присъстах лично там… Баси якУтУ честно! Свириха 5 часа, изпълниха много от любимите ми песни, отново пяха химна на България, имаше симфоничен оркестър, хор, имаше заря… Абе невероятно усещане. Най-якото беше, че аз бях се намърдала на първата редица, точно на оградата. Виждах си всичко и притеснението, че някой дългун ще застане пред мен и ще ми скрие полезрението, автоматично отпадна. Имаше около 28 000 човека на концерта (поне по думите на Manowar). Тъпото беше, че през цялото време ни пръскаха с един маркуч с вода, като че сме някакви животни. Е верно, че половината там бяха напити или надрусани. Доста изпоокапаха по време на концерта и ги изнасяха. Дори преди концерта бяхме седнали да хапнем по един сандвич в едно заведение и някакав от тия напитите ми свири на надуваема китара (и си размяташе тиквата в някакъв въображаем такт)… Жалко, че не извади нито звук от нея (китарата, не тиквата). Таня пък ми каза, че е трябвало да му кажа че вдига прекалено много шум и да се измести о0 (хахаха, много е забавна мойта Таня). Неприятното е, че сега ушите ми звънтят и пищят. Не от оня с надуваемата китара, разбира се По думи на Таня, така ще се чувствам няколко дни… Тъкмо сега е времето да се правя, че не съм чула. нещо Готиното е, че и брат ми се изкефи много. Радвам се, че успях да го заведа на такъв голям рок концерт. Той си е фен на тази музика отдавна, но до сега беше ходил само по някакви блудкави концерти в Търговище. А на концерта на Manowar си беше супер яко. Абе какво да кажа Manowar forever!
Ето и малко информация и снимки от концерта в следната статия: Manowar с 5-часов рекорд по свирене на Калиакра Рок Фест

Жената в магазин за авточасти :)

Вечер след края на работния ден… Магазин за авточасти… Само един продавач и опашка от около 10 човека. Продавача работи доста добре, но опашката все пак се движи бавно – докато намери частта в каталога, докато провери в компютъра, туй – онуй…. Цялата опашка е малко напрегната, заради това че трябва да си губи времето, би било добре за 5 минути да купят каквото им трябва и да си ходят…. Цялата опашка се състои от мъже, с изключение на една девойка.
Девойката:
- Трябват ми спирачни накладки!
Продавача:
- За каква кола?
Девойката:
- За мойта!
Продавача:
- ?!!!!!
Опашката е отчаяна, разбират че това ще продължи дълго…. Продавачът:
- Марка?
Девойката:
- ??!!!!!
Продавачът:
- Как се казва?!
Девойката:
- Фолксваген!
Продавачът:
- Модел?
Девойката:
- ???!!!!
Продавачът:
- Отзад, на багажника, какво пише?
Девойката:
- А-А-А-АААА!! (пауза за размисъл) – „Роло“!!
Продавачът:
- ??!!!!
Опашката:
- ???!!!
Девойката:
- !!!!!!!!!!!!!!!!!
Продавачът и опашката се замислят какво е това „роло“.
Изведнъж, някой от опашката получава просветление:
- ПОЛО!!!!
Девойката:
- ?????????????
Продавачът:
- Уффффффффф!!
Опашката:
- Уф! Уф! Уф!
Продавачът:
- Година?
Девойката:
- 1978!
Продавачът:
- ???!!!
Опашката:
- ???!!!!
Всички са в шок, такава антика, а още се движи….
Продавачът нерешително прелиства каталога… Изведнъж някой от опашката
Хахахаха, хихихихи!!! (подавен смях), после по опашката с верижна реакция се чува хихикане…
Девойката (към опашката):
-????!!!!
Цялата опашка, вече дружно ХА-ХА-ХА!! Продавачът се откъсва от каталога. Тъпо гледа опашката, но и той загрява и почва да хихика. По-късно, потискайки смеха си:
- Година на производство на колата?!
Девойката:
- 1999.
Продавачът (ровейки се в каталога):
- Обем?
Опашката замира. Девойката (мислейки няколко секунди):
- На кое?
Опашката:
- ?!?!?!!?
Някой от опашката, на пода на магазина:
- НА БАГАЖНИКА, ХАХА – ОБЕМА НА БАГАЖНИКА!!!!
Опашката:
- ХА-ХА-ХА!!!
Девойката (много смутена):
- Не знам…
Половината опашка започва да се тресе в конвулсии. Продавачът:
- Дайте документите.
Девойката (дълго се рови в чантичката си) и вади ЛИЧНА КАРТА! Остатъците от опашката, в пристъпи на епилепсия, падат на земята. Най-слабите вече ги доубиват, за да не се мъчат… Около отдела се събира тълпа. Продавачът (червен от сдържания смях):
- Документите на КОЛАТА!!
Девойката (червена като продавача, но по други причини), изсипва съдържанието на чантичката си на рафта, продавача лови оттам свидетелството за регистрация, започва да търси по каталога накладки. Пауза. Народът от опашката постепенно се успокоява. Връща се в строя, чува се рядко, самотно хихикане.
Продавача:
- Имаме Lucas.
Девойката:
- Това какво е – модел?
Някой от опашката, (задавяйки остатъци от хихикане):
- Не – това е марка!
Девойката:
- ?!!!!!!!!! (явно се чувства тъпо)… А други имате ли?
Продавачът:
- Имаме Ferоdo, Ate.
Девойката:
- А задни?
Продавачът:
- Имаме и задни.
Девойката:
- Какви?
Продавачът:
- Същите.
Девойката (след дълъг размисъл):
- Не искам!
Продавачът:
- Какво не искате?
Девойкатапочервеняла като рак, почти крещейки, и вече достигайки до писък):
- НИЩО НЕ ИСКАМ!!!!!!
(бързо събира нещата си от рафта и си тръгва)
Опашката:
- !!!!!???
Продавачът:
- ?!?!?!?!?!?!?…. (пауза) – хм.. !! .. следващия!!

За любовта (но не сега)…

Не очаквай да мисля,
че в това има смисъл
Много казани думи
и тези „Обичам те“
да стоят помежду ни
недоказани думи
не очаквай да вярвам,
когато ми казваш, че обичаш ме

Опитвам се да мисля,
опитвам се да разбера
приличаш ли на някой, когото чаках досега
И ако този път си ти,
няма ли силно да боли…
Но аз не знам…
Може би аз не те познах,
може би още ме е страх да разбера
Аз дойдох да ти припомня (повече) толкова неща за любовта
Но не сега

Ако със теб се доближим,
може би няма да сгрешим,
но аз не знам
Исках със теб, но не посмях,
може би също ме е страх да рабера
аз съм тук да ти призная (повече) толкова неща за любовта,
Но не сега

Мислих много дълги нощи,
чаках досега
но все сама
мога да те чакам още
пак да разбера за любовта

PS- страхотна песен !!!

Арчибалд

Ето го моя хубавец Арчибалд. Невероятен сладур (и дивак)