Взех, че снощи се вдъхнових да правя клипче. И ето какво излезе от една от любимите ми песни и от любимите ми картини:
надявам се да се хареса творението ми, мисля че в бъдеще ще продължа да си ги измислям подобни, но вече с малко повече ефекти по картинките. Снощи просто ме домързя да слагам и ефекти…
Още ме държи шума в ушите от концерта. Права беше Таня, че няколко дни ще е така… В същност… Таня винаги е права (да го вметна това, че е важно!). Снощи ми изпрати снимки от Каварна, преди концерта. Сега ги гледам и се чудя дали да сложа една-две… Ама ще сложа. Яд ме е, че не се снимахме на стадиона, когато вече се бяхме екипирали всички с тениски на Manowar. Нищо де, на следващият концерт ще се снимаме. Якото беше, че вчера, когато Таня ми се обади (и въпреки, че и на двете още ни звънтят главите) аз си бях набичила Hail&Kill, а тя някакво друго там парче на Manowar. Лафихме си сигурно 15 минути по телефона. Отдавна не ми се беше случвало да си говоря с нея толкова време. Обикновенно претупваме разговора с бърза уговорка за кафе. Но не и вчера 
Вчера си преразказахме събитията от изминалите дни по време и след концерта. Еуфорията ще ни държи още дълго, така като гледам Айде, ето ги и снимките, действието се развива на фонтанчето в центъра на Каварна:
Това е брат ми:
Това сме Таня, аз и брат ми:
Това пък са Таня и Иван (съпругът й):
… за най-дълъг рок концерт! Аз присъстах лично там… Баси якУтУ честно! Свириха 5 часа, изпълниха много от любимите ми песни, отново пяха химна на България, имаше симфоничен оркестър, хор, имаше заря… Абе невероятно усещане. Най-якото беше, че аз бях се намърдала на първата редица, точно на оградата. Виждах си всичко и притеснението, че някой дългун ще застане пред мен и ще ми скрие полезрението, автоматично отпадна. Имаше около 28 000 човека на концерта (поне по думите на Manowar). Тъпото беше, че през цялото време ни пръскаха с един маркуч с вода, като че сме някакви животни. Е верно, че половината там бяха напити или надрусани. Доста изпоокапаха по време на концерта и ги изнасяха. Дори преди концерта бяхме седнали да хапнем по един сандвич в едно заведение и някакав от тия напитите ми свири на надуваема китара (и си размяташе тиквата в някакъв въображаем такт)… Жалко, че не извади нито звук от нея (китарата, не тиквата). Таня пък ми каза, че е трябвало да му кажа че вдига прекалено много шум и да се измести о0 (хахаха, много е забавна мойта Таня). Неприятното е, че сега ушите ми звънтят и пищят. Не от оня с надуваемата китара, разбира се По думи на Таня, така ще се чувствам няколко дни… Тъкмо сега е времето да се правя, че не съм чула. нещо Готиното е, че и брат ми се изкефи много. Радвам се, че успях да го заведа на такъв голям рок концерт. Той си е фен на тази музика отдавна, но до сега беше ходил само по някакви блудкави концерти в Търговище. А на концерта на Manowar си беше супер яко. Абе какво да кажа Manowar forever!
Ето и малко информация и снимки от концерта в следната статия: Manowar с 5-часов рекорд по свирене на Калиакра Рок Фест
Вечер след края на работния ден… Магазин за авточасти… Само един продавач и опашка от около 10 човека. Продавача работи доста добре, но опашката все пак се движи бавно - докато намери частта в каталога, докато провери в компютъра, туй - онуй…. Цялата опашка е малко напрегната, заради това че трябва да си губи времето, би било добре за 5 минути да купят каквото им трябва и да си ходят…. Цялата опашка се състои от мъже, с изключение на една девойка.
Девойката:
- Трябват ми спирачни накладки!
Продавача:
- За каква кола?
Девойката:
- За мойта!
Продавача:
- ?!!!!!
Опашката е отчаяна, разбират че това ще продължи дълго…. Продавачът:
- Марка?
Девойката:
- ??!!!!!
Продавачът:
- Как се казва?!
Девойката:
- Фолксваген!
Продавачът:
- Модел?
Девойката:
- ???!!!!
Продавачът:
- Отзад, на багажника, какво пише?
Девойката:
- А-А-А-АААА!! (пауза за размисъл) - “Роло”!!
Продавачът:
- ??!!!!
Опашката:
- ???!!!
Девойката:
- !!!!!!!!!!!!!!!!!
Продавачът и опашката се замислят какво е това “роло”.
Изведнъж, някой от опашката получава просветление:
- ПОЛО!!!!
Девойката:
- ?????????????
Продавачът:
- Уффффффффф!!
Опашката:
- Уф! Уф! Уф!
Продавачът:
- Година?
Девойката:
- 1978!
Продавачът:
- ???!!!
Опашката:
- ???!!!!
Всички са в шок, такава антика, а още се движи….
Продавачът нерешително прелиства каталога… Изведнъж някой от опашката
Хахахаха, хихихихи!!! (подавен смях), после по опашката с верижна реакция се чува хихикане…
Девойката (към опашката):
-????!!!!
Цялата опашка, вече дружно ХА-ХА-ХА!! Продавачът се откъсва от каталога. Тъпо гледа опашката, но и той загрява и почва да хихика. По-късно, потискайки смеха си:
- Година на производство на колата?!
Девойката:
- 1999.
Продавачът (ровейки се в каталога):
- Обем?
Опашката замира. Девойката (мислейки няколко секунди):
- На кое?
Опашката:
- ?!?!?!!?
Някой от опашката, на пода на магазина:
- НА БАГАЖНИКА, ХАХА - ОБЕМА НА БАГАЖНИКА!!!!
Опашката:
- ХА-ХА-ХА!!!
Девойката (много смутена):
- Не знам…
Половината опашка започва да се тресе в конвулсии. Продавачът:
- Дайте документите.
Девойката (дълго се рови в чантичката си) и вади ЛИЧНА КАРТА! Остатъците от опашката, в пристъпи на епилепсия, падат на земята. Най-слабите вече ги доубиват, за да не се мъчат… Около отдела се събира тълпа. Продавачът (червен от сдържания смях):
- Документите на КОЛАТА!!
Девойката (червена като продавача, но по други причини), изсипва съдържанието на чантичката си на рафта, продавача лови оттам свидетелството за регистрация, започва да търси по каталога накладки. Пауза. Народът от опашката постепенно се успокоява. Връща се в строя, чува се рядко, самотно хихикане.
Продавача:
- Имаме Lucas.
Девойката:
- Това какво е - модел?
Някой от опашката, (задавяйки остатъци от хихикане):
- Не - това е марка!
Девойката:
- ?!!!!!!!!! (явно се чувства тъпо)… А други имате ли?
Продавачът:
- Имаме Ferоdo, Ate.
Девойката:
- А задни?
Продавачът:
- Имаме и задни.
Девойката:
- Какви?
Продавачът:
- Същите.
Девойката (след дълъг размисъл):
- Не искам!
Продавачът:
- Какво не искате?
Девойкатапочервеняла като рак, почти крещейки, и вече достигайки до писък):
- НИЩО НЕ ИСКАМ!!!!!!
(бързо събира нещата си от рафта и си тръгва)
Опашката:
- !!!!!???
Продавачът:
- ?!?!?!?!?!?!?…. (пауза) - хм.. !! .. следващия!!
Не очаквай да мисля,
че в това има смисъл
Много казани думи
и тези “Обичам те”
да стоят помежду ни
недоказани думи
не очаквай да вярвам,
когато ми казваш, че обичаш ме
Опитвам се да мисля,
опитвам се да разбера
приличаш ли на някой, когото чаках досега
И ако този път си ти,
няма ли силно да боли…
Но аз не знам…
Може би аз не те познах,
може би още ме е страх да разбера
Аз дойдох да ти припомня (повече) толкова неща за любовта
Но не сега
Ако със теб се доближим,
може би няма да сгрешим,
но аз не знам
Исках със теб, но не посмях,
може би също ме е страх да рабера
аз съм тук да ти призная (повече) толкова неща за любовта,
Но не сега
Мислих много дълги нощи,
чаках досега
но все сама
мога да те чакам още
пак да разбера за любовта
PS- страхотна песен !!!
Ето го моя хубавец Арчибалд. Невероятен сладур (и дивак)
След дълго търсене, ровене в интернет, звънене по обяви… След всичко това най-накрая открих своето коте. Своето най-хубаво, най-миличко, най-пухкаво котенце. От снощи вече е у дома. Британска късокосместа порода, страшен красавец, мъжкар и голямо диване. Снощи до късно не ме остави да спя, а тази сутрин, рано- около 5 часа, усетих как някой подскача върху мен и ме бута да си играем. Иначе е голям глезан, отначало хем се плашеше от нас, хем искаше да идва да си играе и да го глезонтя. Жалко че в момента не мога да го снимам, той просто не застава на едно място и в общи линии аз докато “щракна” снимката, тя остава празна. Трябва да го издебна да заспи и тогава ще публикувам и снимки. Адски съм щастлива. Имам котка, имам пък!
Ровейки се из блоговете, които чета, видях че Ники Кацаров ми отпрявя предизвикателство. Него пък го е предизвикала Цвети. Ами не ми звучи зле идеята. Нека да започнем. Въпроса е: Ако съм на безлюден остров, кои 7 албума бих взела със себе си? Хмм…Без да се замислям изброявам веднага:
The Best 0f Enigma
The very best of ERA
The Best of Sade
Metallica -The Black Album
The best of Aerosmith
/Pete%20Tong%20-%20It's%20All%20Gone%20Pete%20Tong.jpg)
It’s All Gone Pete Tong
The Best of Petar Ralchev
Ами това е, струва ми се, най-любимата ми музика, която бих слушала на самотния остров
Сега трябва да предизвикам други трима. Нека те да са Влади, Sunny и Вера
Момчето, създател на сайта, е от Търговище. В този сайт е сложил доста хубави, професионално направени снимки на градчето ни. Не мога да му се нарадвам на творчеството.
Ето няколко снимки на Търговище, публекувани на сайта за който споменах.
Автор: Русалин Илиев
С приближаването на Коледа настроението ми все повече се подобрява Най-вече ме радват коледните песнички, светлинките по улиците, и разните малки закачки като тази:
цък
Зная, че бавно се зарежда сайтчето, но си заслужава да видите тези джуджета, а защо не и да си направите такива?
PS- интересен факт е, че до този момент е имало години, в които празниците са ме изнервяли. В повечето случаи обаче Коледата си я празнувам. По-скоро не обичам Нова Година… Тогава празнувам някак по задължение. 
Скорошни коментари