Twilight

“When you can live forever, what do you live for?“

Е дойде време и аз да напиша нещо относно книгите и филма (и без това не съм писала отдавна нищо)
Преди да прочета книгите изгледах филма, за да добия някаква представа що е то Twilight и има ли почва у нас В същност когато изгледах филма за пръв път ми допадна. не кой знае какво, но на фона на цялата останала боза, която виси в топ 10 класациите, останах доволна.
Реших да прочета и книгите. Филма естествено е бледо подобие на книгите, с доста сбито съдържание и моменти които липсват или са преиначени или пък добавени ненужно.
Въпреки, че срещнах доста положителни, но и също толкова отрицателни отзиви за тези книги ще ви разкажа накратко моята гледна точка (никой не е длъжен да се съобразява с нея разбира се)

Аз останах страшно доволна от прочетеното. Историите за вампири са показани в друга светлина, различна от тази до момента.
Историята се разказва за любовта между момиче и момче. До тук добре. Да ама тя е човек, а той вампир (нищо че е „вегитарианец“ както самата книга го описва – пиещ само животинска кръв) и нейната кръв ужасно го привлича (и тук както сами виждате идва големият проблем). С течение на времето той успява да контролира жаждата си и се завихря любовната история. Има напрежение, има любов, има раздяла, има и сватба, има и дете…

Книгите са адски лесни за четене, разказани много леко, без прекалено усложнени ситуации и обстоятелствени описания от по 10 страници. Идеални са за отмора и лесни за „смилане“…

Имаше отзиви, че се харесват само на тинейджъри, с което не съм напълно съгласна, но всеки има право на мнение.

Сега повече информация.

Можете да си „дръпнете“ книжките от ето този линк

Превода е непрофесионален, но е добър. Е има тук- таме някоя и друга правописна грешчица, но не е кой знае какво.

Ето и трейлър на филма, ако не ви се чете.

Според мен не е загубено време нито за едното, нито за другото.

Ето и още един полезен линк за феновете на Twilight. Авторката на публикацията се е постарала да даде възможно най- много линкове за хората, които се интересуват от темата.

За кирилицата, латиницата и … маймуницата в интернет

До преди време изобщо не ме интересуваше това кой как ще пише в интернет. Но явно колкото повече остарявам, толкова повече започвам да обичам всичо българско и нашенско.

Сега от известно време се дразня много от „маймуницата“, както много хора я наричат. Или да обясня за тези, които не са срещали тази дума- това е писаница на български, но с латинските буквички. И бих помолила вече, от тук нататък да не се правят коментари в подобен вид. Ще ви кажа и защо.

Първо, защото това адски разваля правописа. Аз не съм учителка, че да ви поучавам, но все пак хората в днешно време пишат Омра (а не умра), такАв (а не такъв) и т.н. И все ми се струва, че това е от писанията им в интернет на латиница и поради липса на определени буквички като Ъ, Щ, Ш, Ч в така „прекрасната“ латинска азбука… А някак си е смешно да не знаеш родният си език и да грешиш толкова елементарни думи! За това, хайде да използваме латинският само по предназначение, а?

Хм…

Също така ме дразни това, че този тип писане е по-скоро от мързел от колкото от невъзможност за използване на кирилица (грррр). Аййййде, моля ви се, да не ви мързи чак толкова, а? Все пак това е едно копче (в най-лошия случай две) от клавиатурата, което трябва да натиснете, за да смените режима на писане! Щом имате време да прочетете нещо, намерете и време да го напишете като хората, а не да го надраскате.

И накрая, за да не прозвучи все едно се карам, просто ще се извиня за нахалството, което проявявам, но все пак това си е моето лично пространство в интернет и АЗ имам право да определям правилата в него.

Благодаря за вниманието!

Ля-ля-ля

Още ме държи шума в ушите от концерта. Права беше Таня, че няколко дни ще е така… В същност… Таня винаги е права (да го вметна това, че е важно!). Снощи ми изпрати снимки от Каварна, преди концерта. Сега ги гледам и се чудя дали да сложа една-две… Ама ще сложа. Яд ме е, че не се снимахме на стадиона, когато вече се бяхме екипирали всички с тениски на Manowar. Нищо де, на следващият концерт ще се снимаме. Якото беше, че вчера, когато Таня ми се обади (и въпреки, че и на двете още ни звънтят главите) аз си бях набичила Hail&Kill, а тя някакво друго там парче на Manowar. Лафихме си сигурно 15 минути по телефона. Отдавна не ми се беше случвало да си говоря с нея толкова време. Обикновенно претупваме разговора с бърза уговорка за кафе. Но не и вчера Вчера си преразказахме събитията от изминалите дни по време и след концерта. Еуфорията ще ни държи още дълго, така като гледам Айде, ето ги и снимките, действието се развива на фонтанчето в центъра на Каварна:

Това е брат ми:

Това сме Таня, аз и брат ми:

Това пък са Таня и Иван (съпругът й):

Manowar поставиха рекорд…

… за най-дълъг рок концерт! Аз присъстах лично там… Баси якУтУ честно! Свириха 5 часа, изпълниха много от любимите ми песни, отново пяха химна на България, имаше симфоничен оркестър, хор, имаше заря… Абе невероятно усещане. Най-якото беше, че аз бях се намърдала на първата редица, точно на оградата. Виждах си всичко и притеснението, че някой дългун ще застане пред мен и ще ми скрие полезрението, автоматично отпадна. Имаше около 28 000 човека на концерта (поне по думите на Manowar). Тъпото беше, че през цялото време ни пръскаха с един маркуч с вода, като че сме някакви животни. Е верно, че половината там бяха напити или надрусани. Доста изпоокапаха по време на концерта и ги изнасяха. Дори преди концерта бяхме седнали да хапнем по един сандвич в едно заведение и някакав от тия напитите ми свири на надуваема китара (и си размяташе тиквата в някакъв въображаем такт)… Жалко, че не извади нито звук от нея (китарата, не тиквата). Таня пък ми каза, че е трябвало да му кажа че вдига прекалено много шум и да се измести о0 (хахаха, много е забавна мойта Таня). Неприятното е, че сега ушите ми звънтят и пищят. Не от оня с надуваемата китара, разбира се По думи на Таня, така ще се чувствам няколко дни… Тъкмо сега е времето да се правя, че не съм чула. нещо Готиното е, че и брат ми се изкефи много. Радвам се, че успях да го заведа на такъв голям рок концерт. Той си е фен на тази музика отдавна, но до сега беше ходил само по някакви блудкави концерти в Търговище. А на концерта на Manowar си беше супер яко. Абе какво да кажа Manowar forever!
Ето и малко информация и снимки от концерта в следната статия: Manowar с 5-часов рекорд по свирене на Калиакра Рок Фест

Схванах как да поправя грешката на WordPress

Еееееее най-накрая успях да поправя онази тъпа Error 404, която WordPress ми даваше. За хората изпаднали в паника от същият проблем- ето разрешението му:

ПС- съжалявам за некадърната рисунка, но я направих за 2 секунди. Не ми се занимаваше с естетическа украса за наслада за очите Важно е, че се разбира за какво става въпрос. Стъпка 1- редактирайте връзката /дали връзка се казва? Квото и да е там/ и я напишете с латински буквички, стъпка 2- запаметяваме промяната, стъпка 3- отново запаметяваме промяната в темата. Иииииииии ето как изчезва грешка 404, само дето на мен ще ми отнеме 1 седмица да коригирам всички теми /гррррррр/
Успех в живота и на останалите!

Най-накрая коте

След дълго търсене, ровене в интернет, звънене по обяви… След всичко това най-накрая открих своето коте. Своето най-хубаво, най-миличко, най-пухкаво котенце. От снощи вече е у дома. Британска късокосместа порода, страшен красавец, мъжкар и голямо диване. Снощи до късно не ме остави да спя, а тази сутрин, рано- около 5 часа, усетих как някой подскача върху мен и ме бута да си играем. Иначе е голям глезан, отначало хем се плашеше от нас, хем искаше да идва да си играе и да го глезонтя. Жалко че в момента не мога да го снимам, той просто не застава на едно място и в общи линии аз докато „щракна“ снимката, тя остава празна. Трябва да го издебна да заспи и тогава ще публикувам и снимки. Адски съм щастлива. Имам котка, имам пък!

Работата си е работа…

Ето една темичка, която видях в един форум и много ми допадна. Е тук можете всички да се пооплачете от Boss-овете си, да кажете колко ви тормозят и как е на работното място. Аз за себе си мога да кажа така- работя по график, почивам по график, колектив няма никакъв (а на пръв поглед изглежда обратното), Boss често мрънка по телефона за неща до някъде независещи от нас, в последната седмица работим под голямо напрежение…
PS- все още работим с летните униформи, в следствие на което всички претърпяхме по един грип. Ужасно съм болничкааа

Фитнеси разни

Днес се събудих с мисълта да се стегна! СрамотаАаАа… На 24 годинки, а съм тръгнала да пускам коремче и дупето ми вече не е стегнато като преди. Та сънувала съм аз каквото съм сънувала и тази сутрин се събудих с така гениалната мисъл (нормално е за мен (гениалните мисли са нормални за мен, де)) да тренирам Викам си „дето ей така ще вися пред компа и ще се тъпча с пица и чипс… Вече не! „. Сега пак мога да си вися пред компа и да набивам пица и чипс, ама след тренировка Шегувам се (за пицата и чипса се шегувам ) Трябва да взема мерки и да постегна тялото си. Вярно, че тялото е една обвивка, която с времето губи своята красота и хубава форма… Ама на мен това време не ми е дошло още. Като стана на 50 години да си се отпуска колкото си иска. Сега си го искам стегнато. И вече направо си се виждам след месец-два… Ммммм… Някакво стегнато коремче, дупе… Ммммм… Та така… Поработих днес и след като продавах, продавах, продавах и накрая, но не на последно място продавах (отплеснах се с продажбите) отидох във фитнес залата и там… omFg… И там едни такива уреди… Ама направо страх да те хване като ги гледаш. Някакви гигантски щанги, гири и всякакви възможни уреди където на спокойствие можеш да си се разчекнеш или натъртиш. Забравих да кажа- във фитнес зала не съм стъпвала от няколко години. Последните години тренирах като карах колело и бягах из горите. Хубаво е човек да тича, но е лошо да го прави докато след него бягат разни кучета. В смисъл горичките, които използвах за бягане се превърнаха в горички за разходка на кучета. А те едни кучета- уж домашни любимци, ама изобщо, ама хич даже не приличат на такива. По-скоро приличат на някакви бесни зверове. Питбули разни и немски овчарки. Не мерси! Та за фитнеса почнах да разказвам. Уредите- адови! Появи се инструктора и ми каза да връткам на колелото 20 минути. В началото добре. Ама след 10-тата минута почнаха да ми се привиждат звезди (посред бял ден в тъмен салон ). Викам си- „Карай! То това е за загрявка“. И то наистина се оказа за загрявка. От там ме инструктираха да се метна на едно такова… мммм… Абе разчекващо едно- слагаш си единия крак от едната страна и другия крак от другата. Целта беше да си събереш краката, па тая машинка ги разтваряше пак. Ужас. После пък на някаква друга джиджавка- наобратно- ти буташ да си отвориш краката, тя ти ги връща обратно… Лудница. После тренировки за ръце, после за дупе, после за коремче, и финала беше… Труден за описване. Знам само, че ми изтръпна цялото тяло. Накрая вече си мислих „Дали инструктора не ме мрази?“ Надали. Просто това си му е работата на човека, да ме мори Утре усещам, че няма да мога да мръдна. How ever. Но след един ден отново съм на тренировка и само се надявам да не ми омръзне твърде скоро, че имам да гоня резултати

Трябва ли жените да се интересуват само от…

ЖЕНСКИ ПРОСТОТИИ??? Да или не?
Сега сигурно си мислите „Тая нещо се е чалнала или мисълта и е текнала, та изпляска тая простотия в блога си“… Не, напротив- до сега никога не съм се ровила из блоговете на блогърите и блогърките. И ако някога, някога и накрая, но не на последно място някога съм влизала да погледна някой блог, то е било на съвсем случаен принцип или случайно цъкване в погрешна посока с мишката… Обикновено така съм откривала вече откритите от други хора блогове и съм си заплюла 5-6 като любими, та съм ги добавила в „любими блогове“, че да мога по-лесно да имам достъп до тях да си ги чета.
Да ама днес реших да се разровя из

Top WordPress.com blogs today

а също и в

Top Posts from around WordPress.com

и ето тук

Най-бързо разрастващите се WordPress.com блогове

и на още няколко места (айде да не ги уточнявам всичките, че доста дълго ще стане) и попадам на всякакви шантави, изкилиферчени и какви ли не теми. Та от там се дадох сметка за няколко неща- разни дървени „философи“ (както сами себе си наричат), ни занимават с разни скучни размисли за „нещата от живота“ (като че ли па не ни е ясно кво да правим и как да живеем) … До тук горе-долу е приемливо. Обаче намерих и разни сдухали се от живота жени, които от нямане какво да правят са превърнали блоговете си в готварски дневници и ни дават ясни, точни и стриктни съвети „как да направим салата“ (като че ли и без салата ракията не върви), „как да сготвим храна“ (аз обичам да говя по телефона- „Една пица Капоне за вкъщи, моля“) и т.н. Други пък наблягат на мисли от типа „да се разкрасим“ (каква полза- на сутринта отново ще видиш жестоката истина!!! Който си е хубав- си е хубав винаги) и така нататък и така нататък… Истината е една (поне за мен): следващия път като попадна на такива измишльотини ще гледам да цъкна по най-бързия начин Х-чето в горния десен ъгъл та да не си пълня и без това пълната главица с простотии, които и така ми идват в повече!