Децата от миналия век

Ако сте били дете тогава, като погледнете назад, ще ви бъде трудно да повярвате, че сте успели да доживеете днешния ден.

Ние се возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници. Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с лекарства нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, а шкафовете в къщи не се заключваха никога. Пиехме вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки. На никого дори не би му хрумнало да кара колело с каска. Ужас, нали!

С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на някое бунище, и едва когато вече летяхме по нанадолнището си спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки. Сутрин излизахме от къщи,

ТИ СИ БЪЛГАРИН (ІІ част)

Преди време бях публикувала “Ти си Българин, ако…” . Сега попаднах на продължението. Това, което ме кара да го публикувам е истинността на написаното по-долу, проверена лично от мен, чрез сблъсъка ми с различните хора и манталитети в ежедневието. Sad but true, както пеят Metallica.

> Фамилията ви завършва на –ов,а или –ев,а
> Дразните се, когато някой ви попита защо е така.
> Никой не разбира правилно кимването ви.
> Когато говорите по телефона с родителите си, всички си мислят, че крещите.
> Казвате “тц” вместо “не”.
> Завършвате изреченията си с думи като “бе”, “ма” или “ве”.
> На последната страница на вестника, който четете, има судоку и гола жена.
> Смятате, че гърците са глупави и не би трябвало да са по-богати от вас.
> Мразите всичките си съседи. Въпреки това ги каните на чашка, само за да започнете да се карате с тях.
> Повече се радвате на нещастието на съседите си, отколкото на своето щастие.
> Знаете над 20 думи за “пиян”.
> Знаете над 20 думи за “е.а”.
> Изразявате радостта си чрез псуване. Псувате без причина.
> Когато не разбирате нещо, го смятате за глупаво.
> Най-много се страхувате да не платите за нещо повече от останалите.
> Купили сте нещо на много ниска цена и давате два пъти повече пари, за да го поправяте.
> Отбелязвате Коледа заедно със Западна Европа, а Великден – заедно с Източна.
> Смятате, че държавната собственост трябва да се троши.
> Смятате, че вещите на всеки, освен вашите собствени, са общи.
> Обвинявате рефера, ако любимият ви български отбор загуби.
> Мразите или Левски-София или ЦСКА-София.
> Гордеете се с факта, че знаете как се прави кисело мляко. Всъщност и представа си нямате как се прави.
> Твърдите, че българин е изобретил компютъра. Знате, че всъщност е бил наполовина американец и, че никога не е живял в България.
> Закусвате със шкембе-чорба.
> Смятате пачата за вкусна.
> Закусвате с бира.
> Закусвате с боза или айран с баница.
> Харесвате варени свински черва, натъпкани със сланина и месо
> Вие не сте от София – мразите всеки, който е.
> Вие сте от София – мразите всеки, който не е.
> Можете веднага да започнете да псувате, когато чуете думата “циганин”.
> Винаги гласувате за едни и същи и след това ги обвинявате за всичко.
> Местната пътна полиция се крие из храстите покрай пътя.

01 февруари- най-масовото убийство на български офицери

До скоро нямах представа, за това, което се е случило на този ден. Случайно обаче попаднах на една публикация в интернет и се заинтересувах от историята. Вярвам, че ще е интересно и за вас да узнаете.

2011-2012

Е… в крайна сметка 2011г. се оказа една добра година. Дори много добра! Случиха ми се доста неща- почивка на Малдивите, нова работа, нова кола, нова любов, нови запознанства, нови места, нови хора и много почивки по цялото южно черноморие и разходки из България. Изобщо нямам повод да се оплача от нищо. Едно единствено желание ми остана неизпълнено, но надявам се през 2012г. маите да не излязат прави, а аз да се сдобия със семейство…

Пожелавам на себе си и на всички, които четат това една много успешна 2012г. изпълнена с реализирани мечти и много щастие, защото човек е щастлив когато е здрав, щастлив е когато късмета е с него, щастлив е когато мечтите се сбъдват. Аз няма да спра да мечтая, като се надявам единствената ми мечта накрая да стане реалност!

Честита 2012г.!

Весела Коледа!

Желая на всички много любов, здраве, късмет, щастие!

Sun Island, Maldives

Това е най- невероятно красивото място, което някога съм виждала. Не съм и мислила, че толкова ще ми хареса. Но след като бях там, съм убедена- това е раят на земята.

Страхотна природа, палми и цъфнали дръвчета и храсти, бели пясъци, сини води, екзотични риби плуващи в краката ти – в това число и акули и скатове.

Бях там за 7 дни. Тръгнахме на 02 март в 2 сутринта за София. Беше адски студ в България. Решихме да пътуваме с влак, но се оказа, че влака има около час и нещо, близо два, закъснение, а влака имал технически проблеми и не беше изключено да ни остави някъде по пътя. Направо откачихме, тъй като бяхме запланували да сме в 7-8 сутринта в София и от там – на летището. Трябваше да сме в 11ч. на терминал 2. На бегом отидохме до гарата, където успяхме да си закупим автобусни билети и към 3 и нещо вече пътувахме за София. Пътя беше смазващ. Около 5 часа до София, от там на летището, в 13ч. вече бяхме в самолета и пристигнахме в Москва около 16:45 Московско време. Полета ни до Мале /столицата на Малдивите/ беше в 23ч. , така че имахме 6 часа престой в Москва. Беше ужасно- цялото чакане направо ни стопи силите. В един момент се чувствах точно като парцал и нямах сили да стана или да помръдна от мястото си. Аааа… между другото- съвет до всички, които пътуват или имат престой в Москва. Оказа се, че на летището в Москва не можеш да си пазаруваш с друга валута освен с рубли и тук таме в долари. Има някакви шантави change машинки, на които обаче аз лично нищо не можах да разбера и се отказах изобщо даже и да пробвам. А ние разполагахме само с евро… Бях ужасно жадна и исках да си купя вода. Обиколих всички магазинчета и кафенета на терминала и никой не искаше да ми продаде вода за евро. Най – накрая намерих една малка витринка на колелца с любезна жена, която продаваше напитки и разни сладки истории… Та в Москва пих от най-скъпата вода близо 5 евро за малка бутилчица вода. Както и да е- качихме се на самолета в 23ч. и около 9:30 сутринта вече бяхме в Мале. Още със слизане на летището усетих, че вече съм в друг свят.

Всичко толкова различно. Хората, културата, че и въздуха даже. Въздуха беше толкова наситен с влага, че ми беше трудно да дишам.  Трябваше ми около един ден, за да му свикна. На летището в Мале ни посрещна представител на туристическата агенция и ни обясниха, че ще след около половин час ще отпътуваме с лодка до нашето островче Sun Island. Казах си- еййй супер, тъкмо навреме за обяд ще сме там /направо умирах от глад/. Да ама не. Като ни качиха на мини кораб-лодката, ни казаха че лодката е много бърза, но ще стигнем до нашия остров след около 3 часа. Направо ми призля. Е, имаше и забавни моменти- като например двамата руснаци, които не спряха да пият от летището и в лодката вече се бяха осмъртили.

Когато най-накрая стигнахме се чувствахме така заредени, че все едно не бяхме пътували ден и половина. Хапнахме на бързо и веднага хукнахме на обиколка из острова. Тая еуфория трая около 2-3 дни. Неслучайно първите дни имаме ппо 50-60 снимки, а след това броят им намалява.

Не зная какво да кажа за мястото освен, че е невероятно. Нещата, които видяхме не могат да се опишат.  За това ще ги покажа

Снимките …… (разбира се много малка част от тях)

Няколко съвета към хората запътили се към Малдивите:

- Не взимайте алкохол с вас- така или иначе ще ви го приберат на летището.
- Валутата, с която може да пазарувате там е щатски долари. Ние бяхме с евро и ни го обменяха по някакви там техни си курсове измислени. Не че е кой знае каква загуба, но все пак.
- В Малдивите бъдете готови да плащате цени от типа- 5$ за кафе, 4 $ за вода, 5 $ безалкохолна напитка, 5$ малка водчица, 5 $ малка биричка. Към тези цени се добавя бакшиш 10% + някаква си там тяхна такса от около 3-4%.
- Не взимайте със себе си корали, миди и т.н., глобата е около 500$
- И накрая, но не на последно място- посетете Малдивите,забавлявайте се и имайте невероятни моменти!

На лов за забележителности

В неделя направих кратко пътешествие до Котел и Жеравна с баща ми и съпругата му. Никога не съм предполагала, че толкова близо до моето родно градче мога да срещна един такъв незабравим край и да се порадвам на природа и възрожденски къщи, такива каквито срещнах там. Не знам защо, но подобни места ме привличат особено много. Обичам да разглеждам къщи с възрожденска архитектура, особено такива, които се намират в малки селца в балкана. Страхотно отпускащо е да посетиш подобно място, атмосферата е неповторима. Естествено има и снимки:

гр. Котел (19.09.10)

Започнах снимките с нещата, които ме впечатлиха. Това е сградата на Общиа Котел- площадчето е изключително чисто, а храстите са подрязани по много интересен начин. На тази снимка съм хванала и баща ми с жена му, но те не влизат в интериора на града

Това е музея на Котленските възрожденци. Страшно много време му отделихме, просто защото си заслужава- вътре можете да видите оригинала на Рибния буквар, а също и да посетите гроба на Раковски. Ествествено, снимките вътре бяха забранени, така че имам за публикуване само снимки на самия музей.

Тук съм пред музея, зад мен природата е невероятна

Из улиците на Котел, където можеш да срещнеш търговци, които продават ръчно изработени покривчици, терлички, чантички и всякакви такива (татко пак се е наврял в кадър )

Посетихме и църквата на Котел- много е стара, но не е поддържана. Околонея имаше разпръснати пласмасови бутилки и всякакви боклуци, които просто занемаряват снимката ми, така че няма да я публикувам. Няма и да коментирам предходното изречение…

Стига толкова с Котелските снимки, имам още много но просто няма да ми стигне цяла нощ да ги публикувам. Ходихме в още един музей там ама… музей с препарирани животни. Аз лично не толерирам подобен тип неща, но влязох да разгледам от любопитство. Експонатите (горките животинки) бяха явно препарирани някъде около годината на моето раждане и на някой от тях им беше изпаднало къде око, къде крило, къде зъб, къде козина и перушина. Май трябва да го прекръстят музей на ужасите…

По път към Жеравна- пред паметника на Ивайло (като японски туристи сме, всеки снима колкото може и колкото повече- толкова повече). Природа зад гърба ми … невероятно красиво…

Ето и самия паметник

Жеравна…

това всичкото го обиколихме

Тук гледам като ударена, сред многото чешми (със страхотно вкусна и сладка водица) тая беше с копче. Цъкаш и чешмата тръгва, докато се наведеш да си пийнеш- спира Това някакъв вид Жеравна-фитнес ще да е

Ето тука една обикновена чешма пред една необикновена църква- цървквата в Жеравна, много стара, много красива, останах очарована. Тук ме е снимал някой с треперещи ръце (ще да е татко) и съм се размазала малко. От снимката е не от мен !

Ето и входа на църквата – ДА СЕ ВИДИ на живо!

Къщата на Йовков- малка е, но пък в нея е живял любимият ми Български автор.

Бившето училище на Жеравна, в което Йовков е учил. По настоящем- художествена галерия. Архитектурата …

На тръгване- една последна снимка

С това мисля да завърша тази тема. Пожелавам на всеки със свободно време и здрав стомах, който да издържа на многобройните завои,  да види на живо забележителностите, които аз видях. Следващия път, живот и здраве, ще се ходи на скални манастири някъде по път към Русе. Следващо включване от мен- надявам се със снимки от там.

The Cove – невероятен филм

The Cove (Заливът) е документален филм, в който се разказва за избиването на делфини в Япония. Един от най-известните дресьори на делфини един ден осъзнава, че те са интелигентни същества, способни да общуват както по между си така и с хората. За съжаление обаче хората не ги разбират, някой от тях ги приемат просто като поредната атракция или порция рибно месо за вечеря. Голямата част от тези хора, които не ги разбират, са в Япония. Филма има за цел да покаже как в едно градче всяка година умират стотици, а може би хиляди делфини, залавяни с мрежи и убивани по най-бруталният начин. Филма има за цел да спре това безумие- убийството на тези прекрасни същества и то защо ги убиват? За храна не са подходящи за ядене, доказано е че в месото им има големи количества живак… За пари? Самите японци кават-не е за пари, не ни питайте, защото няма да ни разберете, това се случва от поколения … А аз казвам- и те самите не знаят защо го правят !
Екипът на филма рискува живота си за да изобличи японското правителство, което субсидира и насърчава убиването на делфини.

Филма може да бъде изтеглен от Замунда. Ето и описанието, което е дадено там:

През 60-те години на 20-ти век Ричард О’Бари е водещия авторитет по дресировка на делфини, докато работи към популярното тогава телевизионно предаване ‘Флипер’. Ден след ден О’Бари работи с делфините и кара телевизионните зрители да се усмихват. Но един ден всичко това стига до трагичен край.

‘Заливът’, режисиран от Луи Сайхойос, разказва историята как той, О’Бари, отбрани активисти, хора занимаващи се с кино и гмуркачи се отправят на тайна мисия да отидат до скрит залив в Япония и да изкарат на светло тъмна тайна. Мистериите, които те разкриват се оказват само върха на айсберга.

Номиниран за тазгодишните оскари в категория Документален филм – 21 награди и 8 номинации.

Препоръчвам го на всички, вижте как хората на които толкова се възхищаваме за дисциплинираността и добротата им са способни да оцветят водите в червено, а причината поради която убиват не е ясна и за самите тях…

Топ 5 – любими книги

Отдавна замислях подобна идея, за такава тема. В нея ще опиша накратко 5 от любимите ми книги (трудно беше да свия бройката до толкова) и по този начин дори бих могла да ви дам препоръка за четиво. Мисля че поне една от тези пет ще ви допадне. И понеже не мога да ги отделя коя на първо, коя на второ, трето, четвърто и пето място, просто ще ги изброя. Прекалено са ми любими за да успея да ги подредя по място. И така:

Всяко мъртво нещо
автор: Дж. Конъли
Крими книга, в която има доста напрежение. Страхотна история, в който главното действащо лице тръгва по петите на сериен убиец. В последствие след тази книга излизат още няколко, нещо като продължение, но така или иначе първата си остава най-добра.

Властелинът на пръстените
автор: Дж. Толкин
Надали има човек, който да не е чувал за Властелинът на пръстените. За съжаление повечето знаят за Властелинът на пръстените от филма и не са толкова много хората, които са чели книгата. А филма е едно бледо подобие на книгата- както се получава в повечето случаи. Въпреки ефектите и обстойността, с която са се опитали да отразят моментите, все пак в книгата има доста по-подробни описания и самият стил на писане е сам по себе си – завладяващ. Чете се на един дъх независимо от хиляда и няколкостотинте страници.

Здрач
автор: Ст. Майър
Като казвам Здрач, имма предвид не само тази (първата) част, а всички четири заедно. Темата за тази книга е доста спорна, много хора я харесват, също толкова много я ненавиждат. Аз ще изразя личното си мнение- книгата е добра, чете се лесно и е романтична, носталгична, фантастична… Изпълнена е с емоции и може би за това е завладяла сърцата на мнозина.

Земя
автор: Елин Пелин
Една от книгите, които съм чела над 10 пъти. Моето издание е от хиляда деветстотин осемдесет и някоя година (в интернет виждам, че като самостоятелна книга само “Земя” не се продава а върви в комплект с “Гераците”, което също не е лошо понеже и “Гераците” е страхотно произведение и си заслужава четенето). Та моята книжчица от от осемдесет и някоя година е толкова пожълтяла от времето, омачкана и опърпана от пре-пре-препрочитанията, че състоянието и е трагично, но и самата омачканост показва многобройните пъти в които съм я чела и доказва колко много я харесвам. Историята е невероятна- нищо човешко не липсва в нея- любов, омраза, завист, алчност… За хората, които не са я чели- четете, не се чудете.

Накрая, но не на последно място

Мечо Пух
автор: А. Милн
Също препрочитана над 10 пъти, това е любимата ми книга за четене преди да заспя. Особено след тежък ден. Невероятно е колко успокояващо действа на нервната система и как те отнася в онзи- измисленият свят на Мечо Пух, където всичко е толкова лесно, елементарно, обикновено и необикновено. Чудесна терапия е. Препоръчвам я на всеки с проблеми при заспиването.

Отправям предизвикателството на още няколко човека- да опишат 5те си най-любими книги. По този начин ще знам следващият път като вляза в книжарницата какво точно да си купя, без да се притеснявам, че може да не ми хареса.

Та ще следя изкъсо за 5те лобими книги на:

eneya

Светлана с многоцветният блог

sironojka, за която знам че чете ужасно много, но пък в момента компа и е леко почупен и вероятно темата ще се забави

Twilight

”When you can live forever, what do you live for?”

Е дойде време и аз да напиша нещо относно книгите и филма (и без това не съм писала отдавна нищо)
Преди да прочета книгите изгледах филма, за да добия някаква представа що е то Twilight и има ли почва у нас В същност когато изгледах филма за пръв път ми допадна. не кой знае какво, но на фона на цялата останала боза, която виси в топ 10 класациите, останах доволна.
Реших да прочета и книгите. Филма естествено е бледо подобие на книгите, с доста сбито съдържание и моменти които липсват или са преиначени или пък добавени ненужно.
Въпреки, че срещнах доста положителни, но и също толкова отрицателни отзиви за тези книги ще ви разкажа накратко моята гледна точка (никой не е длъжен да се съобразява с нея разбира се)

Аз останах страшно доволна от прочетеното. Историите за вампири са показани в друга светлина, различна от тази до момента.
Историята се разказва за любовта между момиче и момче. До тук добре. Да ама тя е човек, а той вампир (нищо че е “вегитарианец” както самата книга го описва – пиещ само животинска кръв) и нейната кръв ужасно го привлича (и тук както сами виждате идва големият проблем). С течение на времето той успява да контролира жаждата си и се завихря любовната история. Има напрежение, има любов, има раздяла, има и сватба, има и дете…

Книгите са адски лесни за четене, разказани много леко, без прекалено усложнени ситуации и обстоятелствени описания от по 10 страници. Идеални са за отмора и лесни за “смилане”…

Имаше отзиви, че се харесват само на тинейджъри, с което не съм напълно съгласна, но всеки има право на мнение.

Сега повече информация.

Можете да си “дръпнете” книжките от ето този линк

Превода е непрофесионален, но е добър. Е има тук- таме някоя и друга правописна грешчица, но не е кой знае какво.

Ето и трейлър на филма, ако не ви се чете.

Според мен не е загубено време нито за едното, нито за другото.

Ето и още един полезен линк за феновете на Twilight. Авторката на публикацията се е постарала да даде възможно най- много линкове за хората, които се интересуват от темата.