Мързел…

Питат ме- колко те мързи в момента? Наи-ниската степен е искам да работя още 8 часа, а най- високата е разплула съм се зверски, елате ме съберете с лопата и ме изхвърлете на леглото..или поне някъде около него…
По скалата от 0 до 4 (като 4 е най-високата степен) аз отговорих 5. Казаха ми, че и за лопатата не ставам! Хахахха

2011-2012

Е… в крайна сметка 2011г. се оказа една добра година. Дори много добра! Случиха ми се доста неща- почивка на Малдивите, нова работа, нова кола, нова любов, нови запознанства, нови места, нови хора и много почивки по цялото южно черноморие и разходки из България. Изобщо нямам повод да се оплача от нищо. Едно единствено желание ми остана неизпълнено, но надявам се през 2012г. маите да не излязат прави, а аз да се сдобия със семейство…

Пожелавам на себе си и на всички, които четат това една много успешна 2012г. изпълнена с реализирани мечти и много щастие, защото човек е щастлив когато е здрав, щастлив е когато късмета е с него, щастлив е когато мечтите се сбъдват. Аз няма да спра да мечтая, като се надявам единствената ми мечта накрая да стане реалност!

Честита 2012г.!

Пак поезия …

Днес, в ранната сутрин, докато си пиех кафенцето, нацелих някакво предаване за Иван Пейчев, поет-роден на днешния ден преди има-няма 95 години. До момента не бях запозната с неговото творчество. Може някога случайно да са ми попадали негови неща, но не си спомням наистина да съм го чела или чувала. По-късно се разрових из нета и се оказа, че този поет е страхотен (невероятен дори). Поезията му е някак носталгично-обаятелно-напевна.

Ето какво си харесах от него

ОТПЛУВАНЕ

На Божидар Божилов

Ако след тебе бавната вълна
остави върху пясъка крайбрежен
студена пяна, сол и светлина
и твойте стъпки по брега изчезват;
ако зад борда в сънното море
за миг се стрелнат едролюспи риби,
подплашени с отблясъка горещ
на вдигнатата котвена верига;
ако самотни чайки загребат
с крила покоя неподвижно светъл
и видиш за последен път брегът,
изрязан рязко в синьото безветрие -
в сърцето си какво ще вземеш ти,
какво ще вложиш в себе си завинаги?
Седефът ли, прохладен и златист,
в разтворената звездна раковина
на утринта над морския простор?
Солената целувка върху устните
или сълзата в тъмното око,
погълнала небе, вода и суша?
Ти ще отплуваш и от нощ до нощ
ще се утайва в теб морето шумно,
пречупило в кристалната си площ
рибарите край мъртвата лагуна
и черните носачи на памук,
и стачници в замрелите пристанища,
и татуиран гневно свит юмрук,
разплискал с удар пръстените кани.
Ти дълго ще пътуваш и при теб
ще се разсейва сумракът каторжен,
и в твоето обветрено лице
морето бронз и свобода ще сложи.
В загадъчната смътна далнина
зората ще се ражда и умира,
но не забравяй бавната вълна,
безшумно заличила твойте дири.
Морето ще разкъса твоя флаг
и котвата желязна ще изтръгне,
ако не е със тебе оня бряг,
от който ти за някъде си тръгнал.

 

ПС- След по-продължително ровене и четене, се оказа че песента Адаптация е по текст на този поет. Значи все пак съм го харесвала и преди

Честит празник!

Честит ви празник бивши, настоящи, че и бъдещи студенти!

Тази вечер мисля да пия и пея

Отивам на ресторант, а после в караоке бар!

Наздраве от сега!

Sun Island, Maldives

Това е най- невероятно красивото място, което някога съм виждала. Не съм и мислила, че толкова ще ми хареса. Но след като бях там, съм убедена- това е раят на земята.

Страхотна природа, палми и цъфнали дръвчета и храсти, бели пясъци, сини води, екзотични риби плуващи в краката ти – в това число и акули и скатове.

Бях там за 7 дни. Тръгнахме на 02 март в 2 сутринта за София. Беше адски студ в България. Решихме да пътуваме с влак, но се оказа, че влака има около час и нещо, близо два, закъснение, а влака имал технически проблеми и не беше изключено да ни остави някъде по пътя. Направо откачихме, тъй като бяхме запланували да сме в 7-8 сутринта в София и от там – на летището. Трябваше да сме в 11ч. на терминал 2. На бегом отидохме до гарата, където успяхме да си закупим автобусни билети и към 3 и нещо вече пътувахме за София. Пътя беше смазващ. Около 5 часа до София, от там на летището, в 13ч. вече бяхме в самолета и пристигнахме в Москва около 16:45 Московско време. Полета ни до Мале /столицата на Малдивите/ беше в 23ч. , така че имахме 6 часа престой в Москва. Беше ужасно- цялото чакане направо ни стопи силите. В един момент се чувствах точно като парцал и нямах сили да стана или да помръдна от мястото си. Аааа… между другото- съвет до всички, които пътуват или имат престой в Москва. Оказа се, че на летището в Москва не можеш да си пазаруваш с друга валута освен с рубли и тук таме в долари. Има някакви шантави change машинки, на които обаче аз лично нищо не можах да разбера и се отказах изобщо даже и да пробвам. А ние разполагахме само с евро… Бях ужасно жадна и исках да си купя вода. Обиколих всички магазинчета и кафенета на терминала и никой не искаше да ми продаде вода за евро. Най – накрая намерих една малка витринка на колелца с любезна жена, която продаваше напитки и разни сладки истории… Та в Москва пих от най-скъпата вода близо 5 евро за малка бутилчица вода. Както и да е- качихме се на самолета в 23ч. и около 9:30 сутринта вече бяхме в Мале. Още със слизане на летището усетих, че вече съм в друг свят.

Всичко толкова различно. Хората, културата, че и въздуха даже. Въздуха беше толкова наситен с влага, че ми беше трудно да дишам.  Трябваше ми около един ден, за да му свикна. На летището в Мале ни посрещна представител на туристическата агенция и ни обясниха, че ще след около половин час ще отпътуваме с лодка до нашето островче Sun Island. Казах си- еййй супер, тъкмо навреме за обяд ще сме там /направо умирах от глад/. Да ама не. Като ни качиха на мини кораб-лодката, ни казаха че лодката е много бърза, но ще стигнем до нашия остров след около 3 часа. Направо ми призля. Е, имаше и забавни моменти- като например двамата руснаци, които не спряха да пият от летището и в лодката вече се бяха осмъртили.

Когато най-накрая стигнахме се чувствахме така заредени, че все едно не бяхме пътували ден и половина. Хапнахме на бързо и веднага хукнахме на обиколка из острова. Тая еуфория трая около 2-3 дни. Неслучайно първите дни имаме ппо 50-60 снимки, а след това броят им намалява.

Не зная какво да кажа за мястото освен, че е невероятно. Нещата, които видяхме не могат да се опишат.  За това ще ги покажа

Снимките …… (разбира се много малка част от тях)

Няколко съвета към хората запътили се към Малдивите:

- Не взимайте алкохол с вас- така или иначе ще ви го приберат на летището.
- Валутата, с която може да пазарувате там е щатски долари. Ние бяхме с евро и ни го обменяха по някакви там техни си курсове измислени. Не че е кой знае каква загуба, но все пак.
- В Малдивите бъдете готови да плащате цени от типа- 5$ за кафе, 4 $ за вода, 5 $ безалкохолна напитка, 5$ малка водчица, 5 $ малка биричка. Към тези цени се добавя бакшиш 10% + някаква си там тяхна такса от около 3-4%.
- Не взимайте със себе си корали, миди и т.н., глобата е около 500$
- И накрая, но не на последно място- посетете Малдивите,забавлявайте се и имайте невероятни моменти!

Какво търси жената в мъжа

Какво търси жената в мъжа, оригинален списък (възраст 22)

1. Красив
2. Очарователен
3. Финансово обезпечен
4. Внимателен слушател
5. Духовит
6. В добра форма
7. Стилно облечен
8. С вкус към красивите неща
9. Пълен с приятни изненади
10. Романтичен любовник

—

Какво търси жената в мъжа, преработен списък (възраст 32)

1. Добре изглеждащ, за предпочитане с коса
2. Отваря врати на коли, държи столове при сядане на масата
3. Има достатъчно пари за приятна вечеря
4. Слуша повече, отколкото говори
5. Смее се на шегите ми
6. Носи чанти от супермаркета с лекота
7. Притежава поне една вратовръзка
8. Оценява добре приготвената вечеря
9. Сеща се за рожденни дни и годишнини
10. Търси романтика поне веднъж седмично

—

Какво търси жената в мъжа, преработен списък (възраст 42)

1.. Не много грозен – плешив ОК
2. Не потегля преди да съм се качила в колата
3. Работи здраво
4. Кима като му говоря
5. Обикновено схваща смешната част във вицовете
6. В достатъчно добра форма е за да преподреди мебелите
7. Носи тениска, която поне покрива шкембето му
8. Сеща се да не купува шампанско с тапи на винт
9. Сеща се да спуска седалката на тоалетната на излизане
10. Бръсне се повечето уикенди

—

Какво търси жената в мъжа, преработен списък (възраст 52)

1. Поддържа космите в носа и ушите си спретнати
2. Не се уригва и не се чеше на неподходящи места пред хора
3. Не взима пари на заем прекалено често
4. Не заспива, докато му говоря
5. Не повтаря един и същи виц прекалено много пъти
6. В достатъчно добра форма е за да става от канапето през уикенда
7. Обикновено носи еднакви чорапи и чисто бельо
8. Оценява добрата вечеря, особено ако е пред телевизора
9. Спомня си името ми понякога
10. Бръсне се някои уикенди

—

Какво търси жената в мъжа, преработен списък (възраст 62)

1. Не плаши малки деца
2. Спомня си къде е банята
3. Не изисква много пари за поддръжка
4. Само хърка леко като заспи
5. Помни защо се смее
6. В достатъчно добра форма е за да се изправи сам
7. Обикновено носи някакви дрехи
8. Харесва меки храни
9. Помни къде си е оставил зъбите
10. Спомня си че сега е уикенд

—

Какво търси жената в мъжа, преработен списък (възраст 72)

1. Диша
2. Ползва тоалетната

Източник: Форум на Biskvitka.net

Камен Донев

Ровейки в нета попаднах на това клипче, което адски ме развесели.

Enjoy

Няколко идеи какво може да се прави, когато навън е снежно и студено

Таралежите са странни птици, точно толкова колкото съм странна и аз.  Но всеки луд с номера си, нали?

Та в такова студено, замразено, замъглено, заснежено време изобщо не ми се излиза от вкъщи.  За странниците като мен- ето няколко идеи какво може да правите, когато времето не позволява нищо друго за правене освен стоенето у дома.

Или с две думи- тук ще разкажа какво правя напоследък. Не съм писала отдавна, защото няма нищо кой знае колко за писане. В последно време зяпам филмчета, по скоро едно сериалче (или дори сериалчище понеже е в 10 сезона) Stargate SG-1. За хората, които не са запознати- през 199 и някоя си година излезе филм Stargate, в който група хора отиват на друга планета през врата, наречена Stargate. Там се сблъскват с фалшивия бог Ра и в последствие му светят маслото (така да се каже). Сериала Stargate-SG1 е един вид продължение на този филм и е доста интересен препоръчвам го и гласувам за него с 10 по десетобалната система.

Освен сериала и ако очите ви заприличат на понички от гледането на 5-6 серии една след друга, за да затвърдите червеният им цвят препоръчвам четенето на книга. Последното, което прочетох беше книга за живота и пророчествата на Ванга, а преди нея прочетох четирите части на Здрач. Книгите също са един добър начин за убиване на времето, не ги пренебрегвайте

Другото, което отнема голяма част от свободното ми време е цъкане на игрици, по скоро на една игрица World of Warcraft. Те това вече е игра, която като нищо поема цялото ти свободно време и те ангажира дългогодишна връзка и пристрастяване. Не бих ви я препоръчала освен ако нямате няколко години на разположение, за да й се отдадете и съответно здрави нерви, за да устоите на поведението на тинейджърите, завладели тази (иначе за по-възрастни) игра. Ако пък разполагате със свободното време и нервите, може да я изпробвате. Ето линк към сървъра в който играя  това е най-големият и добър български сървър и се подвизавам там от 2-3 години.

Месец мълчание

Сега обърнах внимание, че от месец не съм писала нищо… През този 1 месец станах на 25. Не било чак толкова страшно колкото си го мислих. Когато се направиш, че не забелязваш и не обърнеш внимание, то тогава все едно не се е случило. Харесва ми тази нова стратегия, мога да я използвам и в други ситуации Сега отново се чувствам малко тъжна… заради лятото, което така бързо отмина. Надявах се да има още топли дни, но явно природата е решила друго. Чувствам се подтисната, когато навън времето е лошо. Чувала съм, че и на други хора това им влияе… Не ми се излиза, не ми се забавлява, желанието ми е само да си стоя , дома на топличко и да гледам някой филм или да цъкам игрици на компютъра.

Явно не е добра идея да пиша, когато навън вали. Обещавам следващата ми тема да е написана под влияние на слънцето

Ля-ля-ля

Още ме държи шума в ушите от концерта. Права беше Таня, че няколко дни ще е така… В същност… Таня винаги е права (да го вметна това, че е важно!). Снощи ми изпрати снимки от Каварна, преди концерта. Сега ги гледам и се чудя дали да сложа една-две… Ама ще сложа. Яд ме е, че не се снимахме на стадиона, когато вече се бяхме екипирали всички с тениски на Manowar. Нищо де, на следващият концерт ще се снимаме. Якото беше, че вчера, когато Таня ми се обади (и въпреки, че и на двете още ни звънтят главите) аз си бях набичила Hail&Kill, а тя някакво друго там парче на Manowar. Лафихме си сигурно 15 минути по телефона. Отдавна не ми се беше случвало да си говоря с нея толкова време. Обикновенно претупваме разговора с бърза уговорка за кафе. Но не и вчера Вчера си преразказахме събитията от изминалите дни по време и след концерта. Еуфорията ще ни държи още дълго, така като гледам Айде, ето ги и снимките, действието се развива на фонтанчето в центъра на Каварна:

Това е брат ми:

Това сме Таня, аз и брат ми:

Това пък са Таня и Иван (съпругът й):