Месец мълчание

Сега обърнах внимание, че от месец не съм писала нищо… През този 1 месец станах на 25. Не било чак толкова страшно колкото си го мислих. Когато се направиш, че не забелязваш и не обърнеш внимание, то тогава все едно не се е случило. Харесва ми тази нова стратегия, мога да я използвам и в други ситуации Сега отново се чувствам малко тъжна… заради лятото, което така бързо отмина. Надявах се да има още топли дни, но явно природата е решила друго. Чувствам се подтисната, когато навън времето е лошо. Чувала съм, че и на други хора това им влияе… Не ми се излиза, не ми се забавлява, желанието ми е само да си стоя , дома на топличко и да гледам някой филм или да цъкам игрици на компютъра.

Явно не е добра идея да пиша, когато навън вали. Обещавам следващата ми тема да е написана под влияние на слънцето

Ля-ля-ля

Още ме държи шума в ушите от концерта. Права беше Таня, че няколко дни ще е така… В същност… Таня винаги е права (да го вметна това, че е важно!). Снощи ми изпрати снимки от Каварна, преди концерта. Сега ги гледам и се чудя дали да сложа една-две… Ама ще сложа. Яд ме е, че не се снимахме на стадиона, когато вече се бяхме екипирали всички с тениски на Manowar. Нищо де, на следващият концерт ще се снимаме. Якото беше, че вчера, когато Таня ми се обади (и въпреки, че и на двете още ни звънтят главите) аз си бях набичила Hail&Kill, а тя някакво друго там парче на Manowar. Лафихме си сигурно 15 минути по телефона. Отдавна не ми се беше случвало да си говоря с нея толкова време. Обикновенно претупваме разговора с бърза уговорка за кафе. Но не и вчера Вчера си преразказахме събитията от изминалите дни по време и след концерта. Еуфорията ще ни държи още дълго, така като гледам Айде, ето ги и снимките, действието се развива на фонтанчето в центъра на Каварна:

Това е брат ми:

Това сме Таня, аз и брат ми:

Това пък са Таня и Иван (съпругът й):

Manowar поставиха рекорд…

… за най-дълъг рок концерт! Аз присъстах лично там… Баси якУтУ честно! Свириха 5 часа, изпълниха много от любимите ми песни, отново пяха химна на България, имаше симфоничен оркестър, хор, имаше заря… Абе невероятно усещане. Най-якото беше, че аз бях се намърдала на първата редица, точно на оградата. Виждах си всичко и притеснението, че някой дългун ще застане пред мен и ще ми скрие полезрението, автоматично отпадна. Имаше около 28 000 човека на концерта (поне по думите на Manowar). Тъпото беше, че през цялото време ни пръскаха с един маркуч с вода, като че сме някакви животни. Е верно, че половината там бяха напити или надрусани. Доста изпоокапаха по време на концерта и ги изнасяха. Дори преди концерта бяхме седнали да хапнем по един сандвич в едно заведение и някакав от тия напитите ми свири на надуваема китара (и си размяташе тиквата в някакъв въображаем такт)… Жалко, че не извади нито звук от нея (китарата, не тиквата). Таня пък ми каза, че е трябвало да му кажа че вдига прекалено много шум и да се измести о0 (хахаха, много е забавна мойта Таня). Неприятното е, че сега ушите ми звънтят и пищят. Не от оня с надуваемата китара, разбира се По думи на Таня, така ще се чувствам няколко дни… Тъкмо сега е времето да се правя, че не съм чула. нещо Готиното е, че и брат ми се изкефи много. Радвам се, че успях да го заведа на такъв голям рок концерт. Той си е фен на тази музика отдавна, но до сега беше ходил само по някакви блудкави концерти в Търговище. А на концерта на Manowar си беше супер яко. Абе какво да кажа Manowar forever!
Ето и малко информация и снимки от концерта в следната статия: Manowar с 5-часов рекорд по свирене на Калиакра Рок Фест

Да къпеш котка…

…е равностойно на това да бъдеш изпонадран, да оглушееш от котешки рев и да си мокър отгоре до долу (заедно с котката)…

Днес направих тази грешка- изкъпах си котарака. Борбата беше безмилостно жестока- някъде около половин час. Голям ужас изчивя както и той, така и аз. В крайна сметка резултатът беше смешен мокър котарак, разгневена и също така мокра стопанка и много косми в банята…

Що е Блогър?

Преди време ви бях споменала за онзи готин неолог речник, в който са описани и разтълкувани новите български думи. Има тълкувания на жаргонни думи, лафчета и т.н.
Там е разтълкувана и думичката, която се отнася за всички нас- „творци“ в блог пространството.
Та що е блогър?
Ето определението:

Блогър [2] – прекален ентусиаст в технологичната област. човек, чиято показна страст към технологиите пречи (на личното пространство) на другите.

Хахаха- честито на печелившите и успех в живота

Повече инфо за речника тук

Нещо, което трябва да се види от всеки, който се чувства истински българин!!!

Меко казано съм доволна, че попаднах на този блог. И искам да благодаря на създателят /създателите/ му!!! Това е блог, който трябва да се види от всеки родолюбец, всеки, който се чувства истински българин и обича родината си и хората, пожертвали живота си за нея.
Четете хора- ето тук е историята на България!
Виртуален музей за Българите борили се за освобождението на България от турско робство

Нещо умно

Естествено неизмислено от мен А понякога толкова много ми се иска да успея да измисля нещо умно, гениално -айде да не се оплесквам чак с гениални мисли, но все пак нещо не чак толкова банално, нещо интересно… И не мога. Музата не ме е удряла много отдавна /накрая ще взема да я ударя аз / Та, не мога да измисля, но мога да прочета.
Та днес в един форум обсъждахме банални теми- от типа „мъжа-жената“ и ето нещо, което някой написа и ми хареса:
„Всичко се свежда до това, че умните мъже взимат парите на глупавите, а жените, много внимателно следят този процес!“
Бих добавила само: слава богу не всички жени са толкова наблюдателни.

София… Ужасен град, предлагащ страхотни развлечения…

Е… Снощи успешно се завърнах у дома, след няколко дневна командировка в София. Нали започвам нова работа и се наложи да замина за обучение в столицата. Не я бях посещавала от 2-3 години. А и за какво ли? Ужасно мръсен град, страхотен трафик и задръствания. Още с влизането ми там ми стана лошо от „чистият“ въздух. И всяка сутрин се събуждах със световъртеж. Бях отседнала в хотел Плиска /никога, ама никога не правете тази грешка/. Няма да навлизам в подробности за самият хотел, просто ще кажа че всичко беше старо и занемарено, мръсно, батерията на мивката в банята ми беше повредена и не работеше, от двата налични прозореца в стаята само единият беше използваем… Абе с 2 думи е ужасно място. Но пък поне успях да се забавлявам истински. Имам братовчеди в София. Къде ли не ходихме. 3D кино, шопинг терапия, боулинг… Все още имам болки в мускулите на дясната ръка от боулинга. При следващото ми посещение се надявам да отида на ледена пързалка да покарам кънки и отново да отида ан 3D кино, защото беше невероятно. Филма беше скучен и тъп, но пък усещането че си там, неописуемо… Кога ли и в нашето градче ще има подобни забавления?

И к’во става?

И к’во става покрай мен, значи? Хм…
Да започна (и завърша) с двете си любими материални неща- компютър и мотор.
Увеличих си скоростта на интернета (да живее БТК!). Вече 12 мегабита… За хората, които не знаят или се чудят на този факт (така радостен за мен)- в Търговище (градето, в което съм родена, отрасла и живея) до сега нямаше никаква свястна скорост на интернета. Единствените, които предлагат що-годе приемлива скорост са БТК. До този момент бях на 2 мегабита и благодарение на новите им промоции (+ много разговори проведени по телефона с операторите + 20 минутно изчакване за връзка с тях + нов модем + мноооого нерви) вече успешно ползвам хубав интернет. Нямате си идея как се радвам като пусна нЕкое филмче да се „тегли“ А за мотора нещата не се развиват толкова добре и според очакванията ми. Оказа се че няма свестен майстор в нашият град, който да поеме ангажимента да го разкраси КАЧЕСТВЕНО! Та… ще си карам очукан мотор. К’во ми пука в крайна сметка? Ако се движа с достатъчно висока скорост никой няма да забележи драскотините по спойлерите, нали? Яд ме е, честно казано, но т’ва е положението. По добре да си го карам така, от колкото да нарина яко кинти на някой некадърен майстор за недобре свършена работа… Не, че всички са некадърни, но качествата им стигат до толкова, до колкото да „изчукат“ тенекиите на някой таралясник и да му „праснат“ една боя. За мотори никой не е чувал… Както и да е. Ще го преживея някак… За сметка на това пък средствата, отделени за ремонт на мотора ще ги вложа за ъпгрейд на жилището. Замислила съм леки подобрения и ремонти у дома, но още им е рано да ги започвам…

190 км./ч.

Това беше максималната скорост, която успях да постигна днес. Не беше никак лошо Мислих си че от миналата година до сега ще съм забравила много неща, ама се оказа друго Като цяло денят ми беше много интересен- първо излязох извън града и покарах, после няколко обиколки вътре в него, едно кафенце после няколко филмчета на спокойствие у дома, след което пак на мотора… Дори някакъв чичко-рокер с мазен чопър ме настигна и ми даде жест да отбия в страни да си полафим и да се запознаем. Аз отбих ама като си махнах каската и той остана доста озадачен и не знаеше какво да ми каже Без звук- само картина. После се освести и разменихме 2-3 думи за това кой какъв мотор има и как го кара Оказва се, че на този етап в нашият град от всички жени-моторджийки май само аз си карам. По принцип обичам тази думичка „единствена“ (аз единствена карам мотор, единствена притежавам котка, която в радиус поне от 40 км. около мен не може да се срещне). Не че се фукам, ама що пък да не взема да се похваля сега Та за мотора- поне да му се нарадвам, че утре ще го водя на чичко майстор, да му подлепят пукнатите спойлери и да го пребоядисат, после нови гуми и отново съм по пътищата с него. Дори съм направила снимчица, която обаче ще сложа след пребоядисването (нещо като в онзи тип реклами „преди/сега“)…

ПС-К’во ли пък съм се разписала и аз. Може би защото ми е скучно и няма какво да правя
Тъп финал на тази тема, ама к’вото- такова…