Котешки правила

Да си чистиш редовно тоалетната (това, че отвън е мръсно,мен не ме интересува…)

Да си бършеш дупето по килима (аз съм си чистоплътно животно, и те като не ми купуват тоалетна хартия, се оправям както мога…)

Да драскаш краката на стопаните докато спят (или правят любов)

Да драскаш и късаш тапетите. (така са по-хубави)

Да си играеш с новите обувки (и аз трябва да съм в час с модата)

Да скъсаш единствения чорапогащник преди важна среща (по-добре остани вкъщи, погали ме, нахрани ме… Или следващия път пак ще ти се случи)

От двете цветя вкъщи да смачкаш едното и да опасеш другото (природа, зеленинка… тревичка…)

Да пускаш косми върху току-що изгладеното бельо (те могат да спят на чисто и свежо, аз аз не ?)

Да се криеш в шкафа, докато другите те търсят (пак ще кажат, че съм изпил млякото… По-добре да се скатая)

Да заспиваш тъжно на килима (еми къде другаде, като ме пускат само в коридора )

Да заемеш единствения свободен стол (грижа се за спортната форма на стопаните, а те не го оценяват)

Бля бля

Пфффф няколко дни все ми вървят на криво.
Сделките ми не се нареждат както трябва, кафемашината ми почти изгоря, котето се опитва да се метне през перваза на терасата…
Абе въобще на човек като не му върви …
Да се надяваме, че приказката “небето е най-тъмно преди изгрева на слънцето” е вярна.
Ха да видим

Най-накрая коте

След дълго търсене, ровене в интернет, звънене по обяви… След всичко това най-накрая открих своето коте. Своето най-хубаво, най-миличко, най-пухкаво котенце. От снощи вече е у дома. Британска късокосместа порода, страшен красавец, мъжкар и голямо диване. Снощи до късно не ме остави да спя, а тази сутрин, рано- около 5 часа, усетих как някой подскача върху мен и ме бута да си играем. Иначе е голям глезан, отначало хем се плашеше от нас, хем искаше да идва да си играе и да го глезонтя. Жалко че в момента не мога да го снимам, той просто не застава на едно място и в общи линии аз докато “щракна” снимката, тя остава празна. Трябва да го издебна да заспи и тогава ще публикувам и снимки. Адски съм щастлива. Имам котка, имам пък!

Искам котка …

Искам малко, сладко, пухесто топче у дома… В смисъл - котка. Искам пък!

Коледни подаръци :)

Леле леле адски се вълнувам. Много обичам да подарявам коледни подаръци. До скоро нямах никаква идея какво да подаря на любимите хора, но от 1-2 дни музата ме навести и вече преливам от идеи Най-важното при един подарък е той да е личен и да означава нещо за човека, за който е предназначен. Дори цената не е от значение. Чудя се мен с какво ли ще ме изненадат Радвам се като 5 годишно хлапе наистина.
Дори имам мини снежен човек на терасата с нос от клечка от метла и очи от цигарен станиол

Коледно настроение :)

С приближаването на Коледа настроението ми все повече се подобрява Най-вече ме радват коледните песнички, светлинките по улиците, и разните малки закачки като тази:
цък
Зная, че бавно се зарежда сайтчето, но си заслужава да видите тези джуджета, а защо не и да си направите такива?

PS- интересен факт е, че до този момент е имало години, в които празниците са ме изнервяли. В повечето случаи обаче Коледата си я празнувам. По-скоро не обичам Нова Година… Тогава празнувам някак по задължение.

Кофти грип, време и настроение…

Мдааааа грипа е ужасен. Вече втора седмица ме мори. То не беше хрема, то не беше кашлица… А съм и ужасно раздразнителна, когато съм болна (в смисъл аз по принцип съм си раздразнителна, но когато съм болна ставам 10 пъти по-съскаща змия). И все още не мога да оздравея (да му се невиди). И ми е едно такова скучно и тъпо и гадно… А навън не спира да вали и става още по-студено. Второто нещо, което ме кара да съм раздразнителна е студа и лошото време. Вече 24 години се опитвам и не мога да възприема тази част от годишното време. Стане ли есен и се вкисвам. Едно, че в началото на есента остарявам с една година, второ , че си знам- иде есен, после зима, студ, сняг, киша, кал, мизерия и мръсотия… Ще има няколко месеца да се дразня и нервя на времето и болестите. Как пък не можах да се родя в нЕкоя топла страница дето нЕма нито сняг, нито лошо време, а е целогодишно 26 градуса… Е… Такъв ми бил късмета. Може пък някоя зима да реша и да мигрирам към някоя топла страна и повече никога да не се върна в калната ни и мръсна родина- България. Най-хубавото на зимата й е Коледата. Само тогава изпадам в нещо като еуфория и ме обзема едно такова весело настроение… Слушкам си коледни песнички, пийвам винце до камината, а вечер се разхождам из украсеният град и се възхищавам на светлините му. Доста хора не възприемат Коледата за празник (включително и моят приятел), което пък ме кара да си скапвам коледното настроение. Днес намерих временен лек за този ми проблем с настроението. Отидох до книжарницата и си купих книга. Чели ли сте някога Джон Конъли? Е, ако не сте- време е да го направите! Мога да кажа, че ми е любимец. Спомням си първата негова книга, която прочетох преди няколко години. Конъли беше гост в “Шоуто на Слави” и презентираше книгата (точно тогава тя беше излязла на пазара). Веднага на следващия ден аз бях в книжарницата и я купувах. Казваше се “Всяко мъртво нещо” и е меко казано НЕВЕРОЯТНА. След това ме обхвана една мания- купих си 5-6 негови книги. Днес манията продължава- “Нечестивци” се казва новата ми придобивка за библиотеката и вярвам, че точно тези “Нечестивци” ще са нещото, което ще ми оправи настроението.

От Deep Dish до Ave Maria

Тази тема не е насочена само обсъждане на стиловете музика. По принцип става въпрос за предпочитанията на хората за всичко.
Вчера ми се случи да слушам музика с разнороден характер, заредена в една плей листа. Имаше няколко парчета на Deep Dish, имаше няколко на Crematory, след тях следваха Ave Maria- в оригинал и Ave Maria в изпълнение на Cranberries, след тях бяха Лунната Соната на Beethoven а после малко Enya и няколко техни песни (May it be, Only Time…). С две думи нямам конкретен любим стил музика. Конкретно нямам нищо любимо вече (май…). Да кажем -често ми се случва някой да ме попита “А ти коя музика харесваш най-много?” или пък “Коя песен ти е любима”. А на мен са ми любими много неща. И не мога да се огранича до слушането само на един тип музика, нито пък до гледането само на един жанр филми, нито пък на обличането само на един стил дрехи… Странна птица съм може би (и докато не ме ритнеш не излитам). Така съм във всяко отношение. Харесвам от всичко по МНОГО. Не мога да си представя, че има хора, които харесват само определени неща. Да кажем само комедии, само техно… Аз дори в момента си качвам на хард диска 2 комедии, 1 ужас и една анимация… Но пък има неща които адски мразя. За тях обаче ще стане въпрос в някоя друга тема. Днес съм на вълна “Обичам”

God of War

Една невероятно хубава игра за PlayStation 2. Който не я е играл до сега просто е пропуснал много. Ето едно филмче за играта. Ако знаете други подобни за PlayStation 2 няма да се разсърдя да ми ги кажете

Game мания

Скука ми е та реших да напиша за Game манията, която ни тресе у дома. Неизживяно детство ли е не знам, ама се почупваме да играем игри на PC-то Особено аз Помня началото… Преди повече от 5 години. Купих си първият компютър HP - 128 MB RAM, video Geforce 64 MB, 850 MHZ процесорче, 60 GB HDD, CD записвачка. Абе за времето си беше пълна лудория И като се започна едно лудо цъкане на игрици от типа Маме (ако не ги знаете ще ви светна веднага- тва са онези малки игрички от типа на StreetfFghter, Bubble dragon и т.н.). После израстнах в класа игри- започнах да играя разни стратегийки и състезателни игри с автомобили. Естествено първата ми игричка с автомобили беше Revolt От носталгия все още я пазя на компютъра. След това помня, че адски много се зарибих да цъкам Heroes ІV. Ей с часове не ставах от компютъра. Всички мисии ги бях минала поне по 2 пъти, а някой и по повече Минало, минало… От тогава до сега израстнах в игрите (ако мога така да се изразя). Игрите, които съм играла най-дълго време ще си останат MU и CounerStrike. Тях и все още ги играя (вече повече от 2 години). Сега последното, което цъкам у дома е HellGate-London. Жестока игрица за всички манияци на тема “Потроши демона от бой” и “Надигай си дрешките да са с повече опции” Направо борба става за компютъра- кой да се добере до него да си развива героя
От скоро у дома има и PlayStation и вече съвсем ще се побъркам от игрички Първата, която съм си поръчала е Принца на Персия ІІ, т.е. 2 седмици не ме търсете другаде освен пред PlayStation-а Ако знаете някоя друга зарибяваща игра за PlayStatio, нямам нищо против да ми я кажете, че още 2 седмици да не мога да изляза от нас