И к’во става покрай мен, значи? Хм…
Да започна (и завърша) с двете си любими материални неща- компютър и мотор.
Увеличих си скоростта на интернета (да живее БТК!). Вече 12 мегабита… За хората, които не знаят или се чудят на този факт (така радостен за мен)- в Търговище (градето, в което съм родена, отрасла и живея) до сега нямаше никаква свястна скорост на интернета. Единствените, които предлагат що-годе приемлива скорост са БТК. До този момент бях на 2 мегабита и благодарение на новите им промоции (+ много разговори проведени по телефона с операторите + 20 минутно изчакване за връзка с тях + нов модем + мноооого нерви) вече успешно ползвам хубав интернет. Нямате си идея как се радвам като пусна нЕкое филмче да се „тегли“
А за мотора нещата не се развиват толкова добре и според очакванията ми. Оказа се че няма свестен майстор в нашият град, който да поеме ангажимента да го разкраси КАЧЕСТВЕНО! Та… ще си карам очукан мотор. К’во ми пука в крайна сметка? Ако се движа с достатъчно висока скорост никой няма да забележи драскотините по спойлерите, нали? Яд ме е, честно казано, но т’ва е положението. По добре да си го карам така, от колкото да нарина яко кинти на някой некадърен майстор за недобре свършена работа… Не, че всички са некадърни, но качествата им стигат до толкова, до колкото да „изчукат“ тенекиите на някой таралясник и да му „праснат“ една боя. За мотори никой не е чувал… Както и да е. Ще го преживея някак… За сметка на това пък средствата, отделени за ремонт на мотора ще ги вложа за ъпгрейд на жилището. Замислила съм леки подобрения и ремонти у дома, но още им е рано да ги започвам…
И к’во става?
24 04 2008Коментари : 6 Коментара »
Категории : Ежедневни историйки

Скорошни коментари