190 км./ч.

Това беше максималната скорост, която успях да постигна днес. Не беше никак лошо Мислих си че от миналата година до сега ще съм забравила много неща, ама се оказа друго Като цяло денят ми беше много интересен- първо излязох извън града и покарах, после няколко обиколки вътре в него, едно кафенце после няколко филмчета на спокойствие у дома, след което пак на мотора… Дори някакъв чичко-рокер с мазен чопър ме настигна и ми даде жест да отбия в страни да си полафим и да се запознаем. Аз отбих ама като си махнах каската и той остана доста озадачен и не знаеше какво да ми каже Без звук- само картина. После се освести и разменихме 2-3 думи за това кой какъв мотор има и как го кара Оказва се, че на този етап в нашият град от всички жени-моторджийки май само аз си карам. По принцип обичам тази думичка “единствена” (аз единствена карам мотор, единствена притежавам котка, която в радиус поне от 40 км. около мен не може да се срещне). Не че се фукам, ама що пък да не взема да се похваля сега Та за мотора- поне да му се нарадвам, че утре ще го водя на чичко майстор, да му подлепят пукнатите спойлери и да го пребоядисат, после нови гуми и отново съм по пътищата с него. Дори съм направила снимчица, която обаче ще сложа след пребоядисването (нещо като в онзи тип реклами “преди/сега”)…

ПС-К’во ли пък съм се разписала и аз. Може би защото ми е скучно и няма какво да правя
Тъп финал на тази тема, ама к’вото- такова…