Бля бля

Пфффф няколко дни все ми вървят на криво.
Сделките ми не се нареждат както трябва, кафемашината ми почти изгоря, котето се опитва да се метне през перваза на терасата…
Абе въобще на човек като не му върви …
Да се надяваме, че приказката „небето е най-тъмно преди изгрева на слънцето“ е вярна.
Ха да видим

Арчибалд

Ето го моя хубавец Арчибалд. Невероятен сладур (и дивак)

Най-накрая коте

След дълго търсене, ровене в интернет, звънене по обяви… След всичко това най-накрая открих своето коте. Своето най-хубаво, най-миличко, най-пухкаво котенце. От снощи вече е у дома. Британска късокосместа порода, страшен красавец, мъжкар и голямо диване. Снощи до късно не ме остави да спя, а тази сутрин, рано- около 5 часа, усетих как някой подскача върху мен и ме бута да си играем. Иначе е голям глезан, отначало хем се плашеше от нас, хем искаше да идва да си играе и да го глезонтя. Жалко че в момента не мога да го снимам, той просто не застава на едно място и в общи линии аз докато „щракна“ снимката, тя остава празна. Трябва да го издебна да заспи и тогава ще публикувам и снимки. Адски съм щастлива. Имам котка, имам пък!

Искам котка …

Искам малко, сладко, пухесто топче у дома… В смисъл – котка. Искам пък!