върху който се замислям в последно време. Както вече вероятно знаете- харесвам онлайн игрите. Та играя разни такива (като Му например). По тази причина често ми се налага да контактувам с деца и тинейджъри. Наблюденията ми са доста…ммм…..доста… как да кажа… лоши (меко казано)
Факт- Децата на “новото време” имат ужасен правопис (за правоговора не мога да кажа). Направо е смешно да прочетеш тАрговиА, Омра, кОпувам и т.н.
Факт- Повечето хлапета, които срещам из Нет пространството са доста самонадеяни- мислят си едва ли не, че са малки богове и са много можещи и много разбиращи.
Факт- Хлапетата са ужасно комплексирани, тези комплекси ги избиват в интернет (изразени в нервни изблици, гневни прояви, лабилна психика, с две думи- слаба нервна система)
Факт- Децата са много груби и жестоки- по принцип децата са жестоки (за жестокостта им може би някой ден ще напиша отделна тема, сега няма да навлизам много на дълбоко в тази им проява). Индивидите в интернет обаче надминават и най- смелите очаквания!
В крайна сметка си направих няколко извода, които ме карат дъблоко да се замисля над начините на възпитание на тези деца. Защото вероятно те не са виновни… Както обичам да казвам- детето е като лист хартия- каквото напишеш на него- това ще прочетеш. И другото, което си мисля- възрастта дали е критерии за това, до колко човек е умен? Или, за да го кажа по-пряко: Ако човек е глупак докато е малък, след като порастне по-умен ли ще стане или просто ще се превърне във възрастен глупак?
Нека драгите родители да се замислят над възпитанието на милите си дечица, защото дете не се прави когато ти скимне, че ти трябва такава придобивка… Колкото и да е сходно с принципите на отглеждане, то не е тамагочи- да го храниш, лекуваш и водиш на разходка… Дете се прави, когато решиш, че можеш да го отгледаш и да го направиш пълноценен човек, мислещ човек, възпитан човек и най-вече ЧОВЕК!
Скорошни коментари