Да не повярва човек какви неща мисля напоследък… Че даже ми става и криво като си ги мисля… Мисля за това какво съм постигнала и към какво трябва да се стремя. Интересното е, че нямам идея. Обичам да си поставям цели и да се стремя да ги постигна. А когато целта си заслужава…мммм… тогава съм склонна да погазя всичко, за да я постигна. До преди време беше лесно: поставих си цел да кандидатствам- направих го; поставих цел да завърша- вече имам висше образование; поставих си и още много много други цели- на 95% са изпълнени. Ами сега? Сега за какво да мечтая? Имам си мечти естествено, на този етап не ги поставям като цели, защото само ще ме е яд, че са неосъществими. Те не са материални, за да могат да се купят… Не зависят от мен, за да могат да се осъществят. Те са в далечното бъдеще… Но какво постигнах до сега? 24 (почти 24) години от живота ми преминаха бурно и бързо, а зад себе си не съм оставила следа. Имаше една мъдрост “Ако искаш да оставиш следи след себе си, не върви по стъпките на някой друг”. Тогава къде е правилната пътека? Нима животът е толкова… токлкова… мммм… не зная. Какъв е смисъла? Човек се ражда, живее, създава семейство, продължава рода (т.е. размножава се) и после завършва в пръстта? Това ли е всичко?
В този ред на мили се сетих за едно прекрасно стихотворение на един човек, който найстина ще остави следи след себе си.
Душа
автор: Недялко Йорданов
Ще ме заровят в земята
и ще чакат да поникна.
Може би със тъмнината
и самотността ще свикна.
Снегове ще ме покриват
пролети ще ме облъхнат,
и сълзи ще ме поливат
дълго, докато пресъхнат.
Глупост е, че ще порастна
във трева или във цвете,
въпреки че е прекрасен
този миг от вековете.
Няма никаква надежда-
просто тъй е отредено-
всеки знае как изглежда
тялото обездушено.
Но излита над земята
по предвидена програма
веществото на душата
с тежест 7-8 грама.
Не нагоре, не в небето,
не във космоса отива,
а на билиард парчета
с другите души се слива.
За това сега усещам
как ме следва упорито
някакво неясно нещо,
сякаш, че съм го изпитал.
И внезапно ме събужда,
някакъв смущаващ спомен-
чужда болка- радост чужда
от далечен свят огромен.
Тебе също ще смущава
част от моя свят безчислен,
че смъртта не е такава,
за каквато си я мислим.
Аз лично имам много философско виждане по този въпрос. Донякъде ти си се закачила с мойта теза, пътят който вървиш, следите след теб, постиженията, чистата съвест, наследниците, но нека да не бъдем скромни, всеки иска да го помнят, а само голямите неща се помнят. И истината е че има два вида хора, такива, които на всичко отговарят, абе кво ти пука?, и такива, които обичат просто да постигат нещо.
според мен имаш нужда да отидеш с карловец на Варна за Уебтех и заедно да посрещнете джулая
Ама това е според теб
Според мен имам нужда от нещо силно – примерно 100 -200 гр. водка 
ili ima6 nujda ot 200 na magistralata
no i 200m.4erna dirq sled teb v1r6i s16tata rabota
no 200 kila ot gorete ti…axaxa