Кой днес си кара моторчето ??? :)

Днес Милото ме води да си карам моторчето Малко е нелегално все още, понеже не съм си подала документите за книжката, но просто не можах да се стърпя. Обаче какъв кеф е… Нямам думи просто. Събрахме се аз, Милото и Митко и в началото ме изкараха на един междуселищен път… Скука абсолятна Че той пътя само направо- карам 300 метра и спирам, обръщат ме (щото на мен този път ми се струваще прекалено тесен и не щях да обръщам сама) и продължавам. Пълна скука. Че и ужасна жега (понеже беше около 13-14:00 ч.). На мен бързо ми писна, мозъка ми се свари под каската и реших да имед да пием кафета някъде и като позахладнее да ме водят да карам пак… Абе като казах за каската, май съм пропуснала да се похваля. Имам си нова, новеничка касчица- черен мат, на фирма “Nitro” Мноо гъзарска… Ей, че ме е яд - нямам хубав фотоапарат да си направя една фотосесия и да я сложа в блога… How ever… Та ходихме- пихме кафета, аз мачках и сладолед и после ме закараха да въртя кръгчета на полигона. Абе тия мъже освен да мрънкат и да порицават май друго не знаят Едно браво не ми казаха, а вече горе-долу (като асансьор) му хванах цаката на този мотор. В смисъл… Не мога да твърдя, че съм му свикнала съвсем, ама като за първо каране на мен ми се вижда доста добре. А онези двамата мърморанковци само ми даваха заповеди и инструкции… Аз съответно идпълнявам нарежданията стриктно Милото някога, като се купувах мотора, беше адски притеснен, че няма да мога да го карам. Аз пък смятам да му докажа обратното (и не само на него ами и на всички мъжуря дето бръмчат из града с мотори). Защото те мъжете си мислят, че е голяма сложнотия и гледат с пренебрежение и насмешка на мен като моторджийка… Ама няма да им се дам току-така. Та… На полигона въртях моторетката сигурно поне час. Много си ми е готина и най вече- удобна. Като че ли за мен са го правили този мотор- перфектно!!! Сега ми трябва само тренинг (и книжка де). Другата седмица да се надяваме, че книжката ще ми я направят и тогава… Мале тогава… Ех…