Мале, мале, т’ва уиски…

Ауууу жестоко се напих. Решихме да се съберем на гости в комшийте и по комшийски тъй здраво се отцепих, че днес направо не знаех къде се намирам .От години не съм пила толкова много. Обаче си ми беше хубаво, толкова отдавна не се бях отпускала така… Пък на следващия ден (тоест днес) хич не ми беше хубаво. Цял ден реанимация и детоксикация (или както Бисо казва детоксинация, детоникация и бля- бля- бля всякакви там варианти). Искам малко със закъснение, но все пак по-добре късно от колкото никога, да честитя 1-вата годинка на блога на и да му пожелая още много годинки в web пространството и все така да се радва на многобройна аудитория. Честито Ники!!!

Пак за моторчето…

То напоследък сигурно само такива теми ще пиша, не за друго ми понеже само това ми е в главата…
Много му се радвам на моторчето, през 2 часа ходя до гаража да си го погледам, да го лъсна и забърша от прах, да си го яхвам, припалвам го, подавам газ и така ми се ще да потегля, че с 300 зора се удържам… Направо вече откачам, а още нямам “А” категория и кой знае след колко време ще я имам… В Търговище има панаир и са разположили люлките на полигона, на който се карат курсовете, та трябва да изчакам да свърши, че тогава да започна. Тъпа история с две думи.
Възникнаха 1-2 проблема с моторчето и мен. Единият е, че мотора тежи яко и ми е трудно да го удържа. Имам мерак, нямам физическата възможност. Втория проблем е че съм нискостеблена, тоест нисичка. Едва стигам земята като яхна мотора, леко я докосвам с пръсти. И сега вече идва въпроса- как да удържа 200 кила на пръсти?
Дано има вариант да смъкнат леко моторчето, че да мога да стигам земята. Скоро ще го водя на сервиз и да видим дали ще успеят да направят нещо там…
Е такива ми ти работи…

Ето ви я изненадата

В предната темичка бях написала, че ви очаква изненада.
Не ви излъгах де
Купих си мотор- Сузуки Катана- 600 куб., 90 к.с., 1992 година…
Красота… Представяте ли си ме на тази машина?
Направо ще полудея от щастие, нямам търпение да си взема А категорията и да го яхна!!! Заканила съм се това лято да го спукам от каране
Ето ви и снимки на моторчето

Тра Ла Ла

Гледам си тази сутрин блога… Пфффф… Само някакви влюбени темички и депресиращи клипчета. Е, случва му се на човек да изпадне в такива състояния
Днес няма да пиша такива нещица.Темата днес е “Глобалните прблеми на човечеството”… хехехе- шегувам се да не вземе някой да ми се върже. Днес темата е- просто без тема. Ей тъй на- безсмислено драскотене, просто защото ми се пише нещичко. Напоследък забелязвам, че съм леко “Тра ла ла”. Само дивотии са ми в главата, хаотичните мисли как да извърша някоя грандиозна глупост не ми дават миг спокойствие. С течение на вермето сътворих една идея. Е, много скоро ще бъдете изненадани. За момента искам да запазя тайната, та да има да се чудите какво ли съм намислила този път. Очаквайте неочакваното, както се казва. Машината за дивотии е вече задействана и нищо не може да я спре
Интересното е, че съм ужасно доволна и развълнувана. Много хора вероятно няма да се чувстват така, а по-скоро ще са притеснени за мен, за живота ми… Първите, за което мога да се сетя са родителите ми. How ever… Ще направя каквото трябва, пък да става каквото ще.

Следва продължение…

Страхотна реклама

Sometimes I feel like this…