Посрещане на Новата Година

Дори не зная от къде да започна… Има толкова много за писане, а мислите ми са малко хаотични в момента. Но нека започна от посрещането на Ники от Карлово…

Ники в Търговище…(или ден 1-ви)

В същност до последно не знаех дали да празнувам или да не празнувам Новата година и за това до последно и Ники не знаеше дали да идва или да не идва в Търговище. В крайна сметка реших да празнувам и той реши да дойде. В деня на неговото идване се бях притеснила леко. Ники си беше сменил телефонът и аз така и не знаех кога ще пристигне в Търговище,  за да го посрещна на гарата. Добре, че на хлапето му стана скучно и реши да ми изпрати един СМС, че да се успокоя малко и аз. Не си мислете, че съм прекарала времето си в чакане, напротив- то мина в търкане и чистене у дома, за да може всичко да е перфектно /не че по-късно апартаментът нямаше да е обърнат с краката нагоре но все пак…/ И така- трябваше да посрещнем Ники на ЖП гарата вечерта, уж всичко беше запланувано- трябваше когато видя, че влакът идва да му се обадя на мобилният, за да не пропусне да слезе /каза, че не може да се ориентира и може да подмине Търговище/, обаче аз нали съм си мацка, докато се нагримирам и напудря взехме, че закъсняхме /за което ти се извинявам Ники/, добре че хлапето е оправно…Натоварихме го на едно такси и го отведохме у дома. Аз си го напрегръщах и той видимо си остана доволен У дома бях наготвила картофки на фурна с наденица, при което Ники веднага пожела да отидем на ресторант и там да се нахрани. Разбира се молбата му беще грубо отхвърлена и той ще не ще се наложи да яде това, което аз съм направила… Абе с две думи- остана си гладно детето След това пихме по една водка и се разпръснахме по стаите да спим, че следващият ден щеше да е тежък…

Посрещане на Новата година (ли ден 2-ри)

След излюпването ми на сутринта (или ако часовникът беше точен- по обяд) се засилих смело към холът, където ми се намира компютъра за редовната доза кафе, цигара и Му… Да ама какво да видя- Ники ме изпреварил и се кордисал на компютъра ми (което разбира се ме кара да побеснея- компа не си го давам никой да ми го пипа). Примирих се, че няколко дни ще се наложи да изтрая тази ситуация, направих си кафе, после пък реших, че ситуацията не мога да я изтрая, изритах Ники от РС-то и седнах да си играя Му и да пия кафе. Ники не остана особено щастлив от това, но нали знаете приказката- в чуждо село и керемидите бият… После наритах Ники и Оги да ходят по закусвалните, че бяха изгладнели… След като се прибраха Ники си беше купил флаш памет и на свой ред ме изрита от собственият ми компютър, за да си инсталира всевъзможни простотии на паметта. Наближи вечерта… Най-накрая и Спанки се появи, като ми носеше и обещаният подарък- моят папагал. Тук е времето да спомена, че папагалът е жесток- много готина птичка, само дето малко ме съска, но пък това дали значи, че съм го научила да казва буква??? Хе-хе-хе, ако е така значи съм перфектна учителка Седнахме да хапвме и пийваме, обаче Ники залепна за компютъра. Това адски ме дразнеше- първо, защото не обичам някой да ми инсталира простотии на компютъра, които смята, че са мнооого яки и аз непременно имам нужда от тях, и второ, защото нали уж Нова Година празнуваме, а той залепнал здраво и не идва при нас на масата. В крайна сметка леко се посдъвкахме и аз му наредих да сяда на масата при нас, което моментално го накара да ми се цупи и сърди (като че ще ми накриви-аз и така си правих шоуто). В средата на вечерта изчезнах за малко и когато се върнах бях облечена в един от сценичните ми костюми- шалварки с елеченце, негърска перука на плитки и шапка в стил Дядо Коледа… Уредбата свиреше някакви мазни чалги, аз влетях в стаята и започнах да танцувам. Спанки си умря от смях, папагалът се стресира от вида ми, Оги също се хилеше, а за Ники няма да споменавам- той все още си беше сърдит. В общи линии посрещнахме новата година тихо и кротко (случва ми се за пръв път от 23 години насам), аз съм доволна- на следващият ден не ме болеше глава, нямах махмурлук и всичко беше ок.

Денят след посрещането (или ден 3-ти)

Сутринта отново влизам със засилка в хола и отново Ники се беше настанил там където не трябва. Бързо го изритах този път и отново се заех с традиционното за това време на деня кафе и Му. Денят не беше кой знае какво- дори смея да твърдя, че беше скучен и заспал. Изпратих Ники и Оги по кафетата, после като се прибраха обядвахме, след това Ники заспа и нанкаше до вечерта, след това ние брутално го събудихме, след това той отново се разсърди, след това отиде да спи… Абе ден като ден- напълно нормален…Няма какво толкова да пиша за него…Нищо интересно не се случи.

Изпращането на Ники (или ден 4-ти)

Трябваше да тръгне рано рано сутринта в 6 и нещо, но разбира се мъжете не можаха да се натуткат толкова рано и изпуснаха влака. Имаше още един на обяд и Ники реши да си иде с него. Времето до обяд премина в няколко разговора за гаджетата на Ники, за това, че го ядосват и в дълбоки размишления за това „Що е то любов и с кво се то яде“… След това Ники си отиде… Може би някой ден отново ще реши да дойде… Не зная, това може да каже само той…