Едно неочаквано приятелство

От доста дълго време си мисля, че хората са доста неблагодарни същества, че са много жестоки, че често те разочароват и няма смисъл да разчиташ на тях, защото понятие като “приятелство” съществува само в детските приказки… Но… Винаги има изключения… Не отдавна (и не чак толкова скоро) срещнах неочаквано човек, който ме накара да повярвам, че приятелството го има не само в книгите. Срещата ни беше странна. Засякохме се из нет пространството и докато се усетя вече споделяхме дори най-съкровенните мисли, неудачи в живота… и в любовта. Хубаво е да зная, че дори далеч от мен винаги ще има някой, който е готов да ме утеши в тежките за мен моменти или да сподели радостите с мен. Благодаря ти Ники за подкрепата. Вярвам, че знаеш, че можеш да разчиташ на мен и никога няма да те изоставя… Както се казваше в един стих на Георги Константинов:

“… Приятелят - различен и еднакъв.

Със свои грижи и със собствен глас.

Но който в радостта ми не е плакал

и не е пял, когато плача аз.

С когото двойно на света живея,

но без да бъда тъмно раздвоен,

с когото общо, под една идея

върви несъвършеният ни ден…”

Очертава се една страхотна Нова Година

За момента изгледите са много по-добри от това, което очаквах да се случи. Като започнем с това, че си купих нов компютър (който е меко казано страхотен и съм много доволна от похарчените пари), после ще си имам за подарък папагал (за което си мечтая от както старият ми папагал умря) и накрая, но не на последно място Ники ще дойде за посрещането на новата година в Търговище (което ме кара буквално да подскачам от радост). С нетърпение си чакам папагала и Ники и със сигурност ще сложа няколко техни снимки и в скромното ми блогче…

Раздялата

Раздялата не боли!

Раздялата никога не е боляла!

Боли един изгубен свят… Болят очите казващи сбогом… Болят ръцете, очакващи едно завръщане… И хилядите твои пътища болят…

Раздялата не боли!

Раздялата никога не е боляла!

 PS- Весела Коледа на всички, защото моята със сигурност няма да е такава !

Отново сама…

Съзнанието и ума ми са притъпени до максимум от алкохол и въпреки това едно единствено чувство все още ме преследва и не иска да ми даде спокойствието, за което аз отчаяно се боря и толкова силно желая. Болката все още си я имаше… Чудно

…Колко ли още от прозрачната течност трябва да погълне тялото ми, за да даде покой на душата ми? Явно няколко чаши не стигат… Сипвам си още тогава… В главата ми напират всякакви мисли и въпроси: “Какво ще правя сега, как ще живея, какво ме очаква, дали ще се справя…” Въпроси, въпроси, въпроси… А отговорите така и не идват… Две единствени думи кънтят в съзнанието ми и ехото им ще чувам може би в продължение на дни, седмици или дори месеци…

Отново сама… Отново сама…

По дяволите да върви всичко ! Толкова ли не заслужавам малко щастие и нормален живот ? Чудя се- ако онези дивотии за преражданията и кармата са верни, колко ли зло същество съм била в предишният си живот, че сега да заслужа такава съдба???

Отново сама… Отново сама…

Умът ми ще експлоадира. Някъде там- дъблоко в себе си зная, че и това ще мине, всичко се забравя рано или късно. Но в момента е невъзможно да се случи, сега е моментът на спомените… Може би още една чаша и вече ще съм по близо до целта си да не усещам, да не помня, да не боли… Сещам се за една песен, в която се пееше “Всяка вечер аз ще пия и за теб ще плача, и във чашите ще те открия”

Само още една чаша…

Отново сама… Отново сама…

Щастлива съм !!!

На пук на всичко съм щастлива… Най-вече се радвам че сайта се посещава. За има-няма 20 дена имам вече 1000 посещения, което само може да ме радва. В началото, когато го създадох си мислих, че никой няма да влиза и да чете нещата, които пиша. Оказа се, че греша…

За в бъдеще обещавам да правя темите по интересни. Имам много идеи,  но малко време да ги осъществя…

На всички, които посещават сайта искам да кажа само БЛАГОДАРЯ

Закони на самотата

Всички хора сме самотници, раждаме се сами, живеем сами, умираме сами и се самозалъгваме че не сме сами!
Колкото повече решения взимаш сам толкова си по самотен.
Когато се научиш да оценяваш самотата, преставаш да си сам и започваш да си в компанията на себе си.
Когато оцениш собствената си компания можеш да оцениш и да си ценен в компанията на други.
Колкото повече хора има около тебе толкова си по-самотен.
Самотата е временно състояние. Наслаждавай и се!
Самотата може да те разруши ако я оставиш да го направи, в противен случай може само да те изгради.
Самотата е чувство и затова или присъства или отсъства. Самотата не е липса на нещо си или някои си!
Самотата може да бъде наложена само за кратко време! После сам си я налагаш понеже я обикваш.

За пореден път…

За пореден път се убеждавам в това, че е грешка човек да има приятели или да разчита на хора, които е мислил, че са такива за него.

За пореден път се убеждавам, че всеки си гони собственият интерес…

За пореден път се убеждавам, че животът ми е по-спокоен, когато съм сама (рано или късно човек свиква със самотата)…

За пореден път се убеждавам, че мога да рачитам само на себе си…

По дяволите- за пореден път !

Само за мъже !!! (или как да изненадате любимата си)

Това е една рецепта предназначена само за мъже ! Четете внимателно и следвайте инструкциите !

Любимата ми мечка- Пух

Честит празник на всички студенти !

Честит ми празник и на мен… Не че съм много по празнуването но все пак… Смятам да отбележа събитието отново пред компютъра, този път с коктейл водка и сок (или както аз го наричам “весело сокче”). Забелязала съм, че празниците ми действат някак подтискащо. Чудно защо ли? Може би защото до сега никога не съм отпразнувала приятно нито един такъв, че да го чакам с нетърпение да дойде отново през следващата година… А 8-ми декември е началото… После започват едни Коледи, Нови години…

И все пак, за тези които са решили да празнуват: пожелавам ви весела нощ, яко парти, усмивки и НАЗДРАВЕ !