Жената в магазин за авточасти :)

Вечер след края на работния ден… Магазин за авточасти… Само един продавач и опашка от около 10 човека. Продавача работи доста добре, но опашката все пак се движи бавно - докато намери частта в каталога, докато провери в компютъра, туй - онуй…. Цялата опашка е малко напрегната, заради това че трябва да си губи времето, би било добре за 5 минути да купят каквото им трябва и да си ходят…. Цялата опашка се състои от мъже, с изключение на една девойка.
Девойката:
- Трябват ми спирачни накладки!
Продавача:
- За каква кола?
Девойката:
- За мойта!
Продавача:
- ?!!!!!
Опашката е отчаяна, разбират че това ще продължи дълго…. Продавачът:
- Марка?
Девойката:
- ??!!!!!
Продавачът:
- Как се казва?!
Девойката:
- Фолксваген!
Продавачът:
- Модел?
Девойката:
- ???!!!!
Продавачът:
- Отзад, на багажника, какво пише?
Девойката:
- А-А-А-АААА!! (пауза за размисъл) - “Роло”!!
Продавачът:
- ??!!!!
Опашката:
- ???!!!
Девойката:
- !!!!!!!!!!!!!!!!!
Продавачът и опашката се замислят какво е това “роло”.
Изведнъж, някой от опашката получава просветление:
- ПОЛО!!!!
Девойката:
- ?????????????
Продавачът:
- Уффффффффф!!
Опашката:
- Уф! Уф! Уф!
Продавачът:
- Година?
Девойката:
- 1978!
Продавачът:
- ???!!!
Опашката:
- ???!!!!
Всички са в шок, такава антика, а още се движи….
Продавачът нерешително прелиства каталога… Изведнъж някой от опашката
Хахахаха, хихихихи!!! (подавен смях), после по опашката с верижна реакция се чува хихикане…
Девойката (към опашката):
-????!!!!
Цялата опашка, вече дружно ХА-ХА-ХА!! Продавачът се откъсва от каталога. Тъпо гледа опашката, но и той загрява и почва да хихика. По-късно, потискайки смеха си:
- Година на производство на колата?!
Девойката:
- 1999.
Продавачът (ровейки се в каталога):
- Обем?
Опашката замира. Девойката (мислейки няколко секунди):
- На кое?
Опашката:
- ?!?!?!!?
Някой от опашката, на пода на магазина:
- НА БАГАЖНИКА, ХАХА - ОБЕМА НА БАГАЖНИКА!!!!
Опашката:
- ХА-ХА-ХА!!!
Девойката (много смутена):
- Не знам…
Половината опашка започва да се тресе в конвулсии. Продавачът:
- Дайте документите.
Девойката (дълго се рови в чантичката си) и вади ЛИЧНА КАРТА! Остатъците от опашката, в пристъпи на епилепсия, падат на земята. Най-слабите вече ги доубиват, за да не се мъчат… Около отдела се събира тълпа. Продавачът (червен от сдържания смях):
- Документите на КОЛАТА!!
Девойката (червена като продавача, но по други причини), изсипва съдържанието на чантичката си на рафта, продавача лови оттам свидетелството за регистрация, започва да търси по каталога накладки. Пауза. Народът от опашката постепенно се успокоява. Връща се в строя, чува се рядко, самотно хихикане.
Продавача:
- Имаме Lucas.
Девойката:
- Това какво е - модел?
Някой от опашката, (задавяйки остатъци от хихикане):
- Не - това е марка!
Девойката:
- ?!!!!!!!!! (явно се чувства тъпо)… А други имате ли?
Продавачът:
- Имаме Ferоdo, Ate.
Девойката:
- А задни?
Продавачът:
- Имаме и задни.
Девойката:
- Какви?
Продавачът:
- Същите.
Девойката (след дълъг размисъл):
- Не искам!
Продавачът:
- Какво не искате?
Девойкатапочервеняла като рак, почти крещейки, и вече достигайки до писък):
- НИЩО НЕ ИСКАМ!!!!!!
(бързо събира нещата си от рафта и си тръгва)
Опашката:
- !!!!!???
Продавачът:
- ?!?!?!?!?!?!?…. (пауза) - хм.. !! .. следващия!!

И к’во става?

И к’во става покрай мен, значи? Хм…
Да започна (и завърша) с двете си любими материални неща- компютър и мотор.
Увеличих си скоростта на интернета (да живее БТК!). Вече 12 мегабита… За хората, които не знаят или се чудят на този факт (така радостен за мен)- в Търговище (градето, в което съм родена, отрасла и живея) до сега нямаше никаква свястна скорост на интернета. Единствените, които предлагат що-годе приемлива скорост са БТК. До този момент бях на 2 мегабита и благодарение на новите им промоции (+ много разговори проведени по телефона с операторите + 20 минутно изчакване за връзка с тях + нов модем + мноооого нерви) вече успешно ползвам хубав интернет. Нямате си идея как се радвам като пусна нЕкое филмче да се “тегли” А за мотора нещата не се развиват толкова добре и според очакванията ми. Оказа се че няма свестен майстор в нашият град, който да поеме ангажимента да го разкраси КАЧЕСТВЕНО! Та… ще си карам очукан мотор. К’во ми пука в крайна сметка? Ако се движа с достатъчно висока скорост никой няма да забележи драскотините по спойлерите, нали? Яд ме е, честно казано, но т’ва е положението. По добре да си го карам така, от колкото да нарина яко кинти на някой некадърен майстор за недобре свършена работа… Не, че всички са некадърни, но качествата им стигат до толкова, до колкото да “изчукат” тенекиите на някой таралясник и да му “праснат” една боя. За мотори никой не е чувал… Както и да е. Ще го преживея някак… За сметка на това пък средствата, отделени за ремонт на мотора ще ги вложа за ъпгрейд на жилището. Замислила съм леки подобрения и ремонти у дома, но още им е рано да ги започвам…

За любовта (но не сега)…

Не очаквай да мисля,
че в това има смисъл
Много казани думи
и тези “Обичам те”
да стоят помежду ни
недоказани думи
не очаквай да вярвам,
когато ми казваш, че обичаш ме

Опитвам се да мисля,
опитвам се да разбера
приличаш ли на някой, когото чаках досега
И ако този път си ти,
няма ли силно да боли…
Но аз не знам…
Може би аз не те познах,
може би още ме е страх да разбера
Аз дойдох да ти припомня (повече) толкова неща за любовта
Но не сега

Ако със теб се доближим,
може би няма да сгрешим,
но аз не знам
Исках със теб, но не посмях,
може би също ме е страх да рабера
аз съм тук да ти призная (повече) толкова неща за любовта,
Но не сега

Мислих много дълги нощи,
чаках досега
но все сама
мога да те чакам още
пак да разбера за любовта

PS- страхотна песен !!!

190 км./ч.

Това беше максималната скорост, която успях да постигна днес. Не беше никак лошо Мислих си че от миналата година до сега ще съм забравила много неща, ама се оказа друго Като цяло денят ми беше много интересен- първо излязох извън града и покарах, после няколко обиколки вътре в него, едно кафенце после няколко филмчета на спокойствие у дома, след което пак на мотора… Дори някакъв чичко-рокер с мазен чопър ме настигна и ми даде жест да отбия в страни да си полафим и да се запознаем. Аз отбих ама като си махнах каската и той остана доста озадачен и не знаеше какво да ми каже Без звук- само картина. После се освести и разменихме 2-3 думи за това кой какъв мотор има и как го кара Оказва се, че на този етап в нашият град от всички жени-моторджийки май само аз си карам. По принцип обичам тази думичка “единствена” (аз единствена карам мотор, единствена притежавам котка, която в радиус поне от 40 км. около мен не може да се срещне). Не че се фукам, ама що пък да не взема да се похваля сега :)  Та за мотора- поне да му се нарадвам, че утре ще го водя на чичко майстор, да му подлепят пукнатите спойлери и да го пребоядисат, после нови гуми и отново съм по пътищата с него. Дори съм направила снимчица, която обаче ще сложа след пребоядисването (нещо като в онзи тип реклами “преди/сега”)…

ПС-К’во ли пък съм се разписала и аз. Може би защото ми е скучно и няма какво да правя
Тъп финал на тази тема, ама к’вото- такова…

Пролет пукна- ние не

Айде вече се постопли времето- мисля скоро да открия мото сезона В неделя се надявам да е слънчево, че да си подкарам мотора… Пожелайте ми успешен и безавариен сезон
Поздравявам всички фенове с този клип:

Хаосът около мен и в мен

Всичко е хаотично и разхвърляно…
Светът е объркан а мислите ми два пъти повече…
Май се загубих в собственият си безпорядък…
How ever

Котешки правила

Да си чистиш редовно тоалетната (това, че отвън е мръсно,мен не ме интересува…)

Да си бършеш дупето по килима (аз съм си чистоплътно животно, и те като не ми купуват тоалетна хартия, се оправям както мога…)

Да драскаш краката на стопаните докато спят (или правят любов)

Да драскаш и късаш тапетите. (така са по-хубави)

Да си играеш с новите обувки (и аз трябва да съм в час с модата)

Да скъсаш единствения чорапогащник преди важна среща (по-добре остани вкъщи, погали ме, нахрани ме… Или следващия път пак ще ти се случи)

От двете цветя вкъщи да смачкаш едното и да опасеш другото (природа, зеленинка… тревичка…)

Да пускаш косми върху току-що изгладеното бельо (те могат да спят на чисто и свежо, аз аз не ?)

Да се криеш в шкафа, докато другите те търсят (пак ще кажат, че съм изпил млякото… По-добре да се скатая)

Да заспиваш тъжно на килима (еми къде другаде, като ме пускат само в коридора )

Да заемеш единствения свободен стол (грижа се за спортната форма на стопаните, а те не го оценяват)

Приятелството…

За приятелството между жени:
Жена не се прибрала една вечер. На другият ден казала на съпруга си, че
е спала у приятелка.
Съпругът се обадил на 10 от най-добрите и приятелки.
Никоя не била чувала за подобно нещо.

а сега…..

 

 

За приятелството между мъже:
Мъж не се прибрал една вечер. На другият ден казал на съпругата си, че е
спал у приятел.
Съпругата се обадила на 10 от най-добрите му приятели.
Осем от тях потвърдили - да, спал е у тях. Двама твърдели, че е все още там.

Без думи

Бля бля

Пфффф няколко дни все ми вървят на криво.
Сделките ми не се нареждат както трябва, кафемашината ми почти изгоря, котето се опитва да се метне през перваза на терасата…
Абе въобще на човек като не му върви …
Да се надяваме, че приказката “небето е най-тъмно преди изгрева на слънцето” е вярна.
Ха да видим